— Не, нямам — отговори Мейбек. — Не се замесвам в такива работи. — Беше много уплашен.
Ла Моя излезе иззад щанда.
— Офицер Барнс! Нямаме автомати „Узи“ тази седмица.
Мария Романело се изкиска и започна да изпраща въздушни целувки на полицая, който стоеше като ударен от гръм. Навярно беше усетил, че се е натъкнал на някаква инсценировка и не знаеше как да постъпи.
Болд не го изпускаше от очи. Мейбек също.
— Имам чудесен стереокасетофон за кола, искате ли да го видите? — попита Ла Моя полицая. Поведе го към щанда. Беше самата любезност. Наведе се и му прошепна нещо, когато Мейбек не гледаше към тях.
— Ще дойда по-късно да го взема — каза Мейбек на Болд. В гласа му се усещаше уплаха, но все още се владееше. После се обърна.
Болд го хвана здраво за ръката.
— Твоя работа, задник. Не мисли обаче, че ако не дойдеш, ще губя времето на някого с тази работа.
Мейбек погледна към ръката, която го държеше. Едва тогава Болд видя, че носи пръстена, който му беше награда от Полицейската академия. Никога не беше участвал в подобни инсценировки и не му беше дошло наум да го свали. Сега пръстенът блестеше срещу него като неонова реклама. Пусна ръката на Мейбек. Беше ли видял пръстена? Дали провали всичко? Той ли ще е причината за гибелта на Шарън Шафър?
Полицаят се сбогува с Ла Моя и излезе. Мейбек каза, като не изпускаше от поглед вратата:
— Много се забавих. Хайде побързай!
Болд си припомни наставленията на Дафи и отново го попита:
— Сигурен ли си, че нямаш вземане-даване с полицията?
— Нали ти казах, че съм чист. Ще правиш ли нещо, или не?
— Почакай тук.
Когато Болд влезе в задната стая, всички погледи бяха насочени към него. Един от техниците грабна инструкциите на Мейбек и се отправи към компютъра. Болд стоеше като зашеметен. Дафи отиде при него. Изглеждаше няколко години по-стара.
— Добре ли си?
— Ще приложа гръцката процедура под душа довечера.
— Добре се справи — каза му тя, за да го успокои.
Болд погледна към техниците.
— Някакъв напредък?
Единият от тях повдигна нагоре показалеца си.
— Сега презаписваме съдържанието. В директорията архив има два големи файла, сержант. Мисля, че това е добра новина.
Болд следеше внимателно Мейбек на един от телевизионните екрани на Уотсън. Цялото това изпитание беше записано на видеокасета. Можеха да възстановят всяко негово движение, всяка дума. В окръжната прокуратура щяха да проверят да не би да са извършвани манипулации с видеолентата и едва тогава да се произнесат дали ще бъде допусната в съда. Процесът можеше да започне. От този момент Мейбек влезе в папката им по това дело. Болд подаде на Уотсън листа с името, адреса и номера на кредитната карта.
— Изпрати го по факса в управлението и поискай да направят справка за него в компютъра. Изпрати ги и във ФБР. Искам всички данни за този човек.
— Мога ли да получа едно копие от листа заради почерка — попита Дафи. — А също и от инструкциите му.
Болд я изгледа недоверчиво. Не вярваше много в анализите на почерци.
— Тепърва ще повярваш в тези неща — каза тя предизвикателно.
— Не разчитай много.
— Той те търси — предупреди Уотсън.
Болд се загледа в телевизионния екран. Мейбек не го свърташе на едно място. Сержантът погледна Дафи за съвет.
— Накарай го да чака — каза тя. — Ключовата дума е в нас.
Уотсън наля масло в огъня:
— Ще го изпуснем. Наясно е, че не би трябвало да отнеме толкова дълго време.
— Той ни е нужен — припомни Болд. Обърна се към техниците. — Колко още ще се бавите?
— Има два големи файла. Правим всичко възможно, което…
— Колко още ще трае? — попита отново той.
— Скоро ще свършим.
— Задръж го — каза Дафи. Изтича до масата с компютъра и взе инструкциите. — Кажи му да ти повтори командите една по една.
— Тръгва си — обяви Уотсън.
Болд влезе в предното помещение на магазина. Мейбек се беше запътил към изхода.
— Ей, задник такъв? Г-н Тошиба! Къде, по дяволите, се запъти? Да ти го начукам!
Мейбек спря. Не отговори. Изглеждаше изплашен. Може би беше започнал да подозира нещо.
Ла Моя се обади:
— За какво изобщо ти е притрябвал компютър, г-н Тошиба. Я ела да ти покажа каква стереоуредба за кола имам.
Това разчупи леда. Мейбек пусна вратата и тя се затвори зад него.