Плановете й за бягство най-често бяха свързани с безпокойството от начина, по който Пазачът използваше електрическия ток в намордника, за да я накара да бъде покорна. Токът се включваше по два начина — или ако докоснеше стените на клетката, или ако Пазачът натиснеше дистанционното устройство. Обикновено, преди да влезе в клетката, за да смени превръзките й, той натискаше бутона няколко пъти. След тези електрически шокове тя изпитваше такава непоносима болка и се чувстваше толкова слаба, че той можеше да прави с нея каквото пожелае. Знаеше си работата и не поемаше никакви рискове.
Трябваше да събере всичките си сили, ако искаше да използва иглата срещу него. Беше планирала всичко: да му забие иглата в окото, да отвори клетката, да отвори и вратата на бараката, после да заключи, да влезе в колата и да изчезне. Но честите електрически шокове, на които я подлагаше, я караха да мисли, че когато моментът настъпи, силите няма да й стигнат. Часовете, а може би и дните, които прекарваше в размисъл, я накараха да стигне до заключението, че трябва да се предпази от действието на електрическия ток в нашийника. Трябваше да го надиграе в измислената от самия него игра.
Началото не беше никак лесно. Едно беше да го измислиш, а съвсем друго — да го изпълниш. Прекарваше часове наред под втренчения поглед на Феликс, загледана в металната мрежа на клетката, като се убеждаваше, че се налага да я докосне доброволно. Това изискваше някаква болезнена перверзност, граничеща с мазохизъм.
Няма нищо невъзможно, припомняше си тя.
Затвори очи, подготвяйки се да посрещне електрическия ток, протегна ръка и докосна стената на клетката. В нашийника се чу предупредителният сигнал, а след това последва и електрическият ток. Той я разтърси така, че гръбнакът й се изопна, брадичката й се вирна нагоре и по тялото й се разля непоносима, изгаряща топлина. Имаше чувството, че вратът й гори. Пусна преградата и се строполи тежко на цимента. Отначало не можеше да си поеме дъх. Крайниците й бяха вкочанени, а мускулите толкова стегнати, сякаш никога нямаше да се отпуснат. Разбра, че шокът временно я беше заслепил. Когато зрението й се възстанови, видя, че Феликс е скочил на крака и я гледа втренчено, размахвайки опашка.
Седна на пода и отново се приготви да хване металната решетка. Този път задържа ръката си няколко частици от секундата повече, като понасяше твърдо разтърсването, спазмите и огнената топлина върху врата си. Накрая се призна за победена и пусна решетката. Отново се отпусна на пода и за кратко време пак изгуби зрение. После срещна жадния поглед на пазача от другата страна на металната мрежа.
Но най-важното беше да избяга. Щом като тази болка беше пътят към свободата, тя беше готова да се подложи на нея още десетки, дори стотици пъти. Той щеше да я подложи на електрическия ток, а тя да изпълни това, което беше замислила, и щеше да бъде свободна. Може би, ако имаше време, щеше да изтощи батерията в нашийника си. Силите я бяха напуснали. Непрекъснато си повтаряше, че няма лесен начин за излизане от това място и единственият път към свободата беше готовността за саможертва.
Устата й беше пресъхнала. Чувстваше, че всичко в нея трепери. Превъзмогна страха. Противопостави желанието си да избяга на болката.
Протегна ръка и отново хвана решетката. Сигналът й прозвуча като музика. Почувства се замаяна. Започна да се бори с желанието да я пусне.
— Не-е-е! — викаше беззвучно тя поради намордника. — Не-е-е! — Стисна още по-здраво решетката.
Феликс продължаваше да я гледа благоговейно с бялото на очите си. Той беше нейната публика. Тя го респектираше. Седна на задните си крака и вдигна въпросително муцуна нагоре.
Тогава тя осъзна, че може да вижда! Беше успяла да запази зрението си при шока. Електрическият ток вече нямаше да я заслепява. Това беше малка победа, но за Шарън беше огромна.
Окуражена, тя се вкопчваше отново и отново в решетката. При всяко хващане в нашийника й се чуваше предупредителният звън преди електрическото изпразване.
„Постепенно, казваше си тя, постепенно.“
35.
Дафи наблюдаваше как Болд се опитва да включи машината за кафе. В кабинета влезе Ла Моя, избута Болд настрана, натисна бързо два пъти бутона за включване и изключване, потупа машината отстрани и обяви:
— Няма проблеми!
Лампичката на машината светна.
Ла Моя си купи кока-кола и тримата насядаха около масата на Болд.