— Доколкото разбирам, ще трябва да се занимавам с това в свободното си време, нали? — попита тя с нескрит сарказъм. Не само той проявяваше признаци на умора.
— Виж какво, знам, че е трудно…
— Направо е невъзможно — намеси се Ла Моя в подкрепа на Дафи. — Не ти прехвърлям топката, сержант, но за такава работа ще е необходим по-голям екип. Давам дежурства в управлението и участвам в оперативна работа. Въпросът не е само в това, че лейтенантът направо ще се надриска, когато види колко извънредни часове съм навъртял, вече съм се превърнал в един движещ се зомби. При такава преумора човек започва да прави грешки. Дори и такъв като мен. Можем да подценим нещо важно, без изобщо да се усетим.
— Какво предлагаш? — попита Болд. Беше прекарал цялата нощ с Дикси, докато изравяха скелета. Вече му бе трудно да мисли логично.
— Ти сам каза, че създаването на специална група ще улесни работата. Можем да вземем хора от окръжната полиция, момчетата от ФБР също могат да помогнат. Необходими са ни повече мъже — каза Ла Моя.
— А също и жени — добави Дафи.
— Казах, че ще опитам — отвърна рязко Болд. После се извини: — Съжалявам.
Ла Моя изпи наведнъж половината от колата. Дафи записа нещо в бележника си.
— Ще направя всичко възможно да съкратя списъка на ветеринарите. Може би Мария ще ми помогне.
— Аз отговарям за наблюдението на Мейбек, но Джей Си се справя много добре. Ще прекарам доста време в управлението, така че мога да ти помогна — предложи услугите си Ла Моя.
Точно в такива трудни моменти, когато хората се обединяваха, Болд отново си припомняше какво значи да работиш в екип. Тъкмо затова тази работа му липсваше. Вчера все още се питаше защо се бе върнал, а сега — защо изобщо беше напуснал. Господи, колко е уморен!
Отново прегледа списъка пред себе си и се обърна към Ла Моя:
— Има още нещо.
— Винаги има.
— Сега, когато вече намерихме скелета, искам да се направи следната проверка. Вярно е, че всеки, който има кола, може да стигне до района на река Толт. Но искам да се провери в окръжните архиви има ли някакви собственици на земи, или хора, взели под аренда горски участъци, изобщо всичко, което може да ни дойде наум. След това ще съпоставим данните със списъка на хирурзите, който получихме от Медицинската асоциация, и със списък на ветеринарите, който ще съставите. — Обърна се към Дафи. — Понякога хората заравят трупове на милиони километри от домовете си, но нерядко — и в собствения си двор. Нека да проверим.
— Аз ще се заема — каза Ла Моя и си записа, като се мъчеше да прикрие скептицизма си.
— Знам, че вероятността за успех е малка, а ще падне много работа — призна Болд. Беше му известно, че Ла Моя не обича да се рови из книжа и предпочита оперативната работа на улицата. — Обаче тези кости са свързани с нашия случай. Дикси го доказа с белезите от инструмента, с който е работено. Не можем да отминем тази работа просто така — опита се той да ги насърчи.
— Ако получим статут на група със специално предназначение, може да ни отпуснат хеликоптер и работата ще се ускори.
Дафи предложи:
— Управлението за геоложки проучвания разполага с карти на района от сателит. На тях могат да се видят обекти, за които после ще направим справка в окръжните архиви. Нашите приятели от въоръжените сили ще ни помогнат при разчитането на картите.
— Ще им се обадя — каза Болд и си записа в бележника. — Нещо друго?
Влезе Уотсън и седна до Дафи. Стъклата на очилата му бяха запотени. Личеше си, че трябва да смени ножчетата на електрическата си самобръсначка — брадата му приличаше на стърнище. Избърса очилата си и каза:
— Няма да ви досаждам с подробности.
— Много добре — отвърна му заплашително Ла Моя.
Уотсън беше изнервен. Неговото царство бяха жиците и тръбите за катодни лъчи. Не му се случваше често да участва в такива съвещания.
Дафи го окуражи:
— Не обръщай внимание на Джон. Има проблеми с тестостерона.
— За всяка болка има лек — отвърна й Ла Моя, като я гледаше предизвикателно.
— Няма да ти се случи дори и в най-фантастичните ти сънища — контрира го Дафи. Устоя твърдо на погледа му.
— Името ви беше Уотсън, нали? — каза Болд. Когато хората са подложени извънредно дълго на стрес, намират странни начини за самоизява.