Дикси почука с пръст по първата стъкленица.
— В костите намерихме добре развита колония дървесни въшки. Хранят се с плесен, която се развива само върху кости. За да се размножи в колония, на дървесната въшка са й нужни две години.
— Две години? — попита Болд. Спомни си, че има среща. Трябваше да бърза.
Дикси вдигна предупредително пръст. Почука по следващата стъкленица.
— Открихме също ларви на една муха, близък родственик на ковчежната муха. Храни се с разлагаща се плът. Като вземаме предвид размерите на скелета, определяме теглото на мъртвата някъде между петдесет и пет и шестдесет и пет килограма. При такова тегло, на мухата ще й са необходими не по-малко от две години и не повече от три, за да изконсумира плътта.
Болд усети, че пребледнява.
— Дървесните въшки не съжителстват с тази муха, така че събираме времената им — две плюс две прави минимум четири до пет години. За по-точна проверка имаме като доказателство един бръмбар, който не напада тялото, преди да са изминали най-малко три или четири години от погребението.
— Значи можем със сигурност да кажем, че тя е престояла в земята най-малко четири, а може би и пет години?
— Точно така.
Дикси вдигна третата стъкленица.
— Запознай се с тъмносинята муха. Тя живее над повърхността и снася яйцата си в разлагаща се плът. Тези яйца образуват гнезда, от които се излюпват ларви, а те по-късно се превръщат във възрастни тъмносини мухи. Открих в пробите от почвата десет такива гнезда на ларви на тъмносинята муха. Няма развита колония на тъмносини мухи, а само десет такива гнезда на ларви. Липсата на такава колония е важен признак. Тялото е било изложено на влиянието на въздуха достатъчно дълго, за да може тъмносинята муха да снесе яйцата си, но все пак не толкова дълго, че да се развие колония. Това означава, че са изминали три-четири дни преди тялото да бъде погребано. Който и да я е заровил, ще трябва да е имал здрав стомах. Обикновено това е характерно за ветеринаря. Освен това, той е трябвало да разполага с място, където да държи най-малко четири дни един разлагащ се труп, без да събуди подозрение. Това никак не е лесно, когато са я закопавали, тя в никакъв случай не е била много за гледане. Добре ли си? — попита Диксън.
— Едно убийство, извършено преди най-малко четири години, и неидентифицирана жертва? Това е интересно. Дикси, не ме разбирай погрешно, но за един следовател това звучи направо кошмарно, а както вече ти казах, не разполагам с никакво време.
Дикси се опита да го ободри:
— Щях ли да те карам да идваш тук за лоша вест? Можех да ти я кажа и по телефона. Щях ли да ти губя времето?
Той изведе Болд от стаята. Минаха през няколко помещения, докато стигнат до склад, превърнат неотдавна в кабинет. Видеокамера върху триножник беше насочена към един череп, поставен пред компютърен екран. На стената вляво със скоч бяха прикрепени снимки на жени.
— Обявени за изчезнали, нали? — попита Болд.
— Да — потвърди Дикси. Той включи компютъра. — Това са жени на възраст от осемнадесет до двадесет и шест години. Всички са почти еднакво високи. Всички са изчезнали преди не по-малко от четири и не повече от пет години. До този момент всички продължават да се водят за изчезнали. — После сам се поправи: — Всички, с изключение на една.
Болд се разсъни. Екранът беше разделен на две. Вляво се виждаха очертанията на същия череп.
— Това е нова технология, разработена от Бриц. Наричаме я структурно възпроизвеждане на образи. Има някои недостатъци и дори може да не издържи в съда, но спестява месеци работа с глина за възстановяване на образа. Върху черепа наслагваме фотографии с подходящ размер на хора, обявени за изчезнали, и търсим образа, който напълно съвпада. Помни, че преди четири години всичките единадесет жени са изчезнали в продължение на шест месеца. Точно тук идва на помощ ентомологията.
Диксън застана пред компютъра.
— Вляво на екрана имаме фронтално изображение на черепа, който открихме при реката. Вдясно — фронтално изображение на някоя си Пеги Шулте. Тя е изглеждала твърде обикновено. Не е била от шумните, не се е занимавала прекалено с външността си. Госпожица Шулте е изчезнала в района на река Толт преди две години, а не преди четири. Окръжната полиция подозираше, че това са нейните останки, но я да видим?
Снимката на Пеги Шулте беше наложена върху черепното изображение, но не пасваше. Формата на главата беше съвсем друга. Диксън извърши няколко манипулации, опитвайки се да натамани двата образа.