— Вие кой сте?
— ДОБРИЯТ СТАР БИЛ ПОРТАЛСКИ. РАБОТЯ ПРИ ГОСПОЖИЦА ФЛИТУЪРТ.
— Да, да. Който излезе от пожара? Героя на деня, както чувам. Дайте я насам.
Протегна черна ръка. Бил Порталски я погледна притеснен.
— ИЗВИНЕТЕ. ВСЕ ОЩЕ НЕ ЗНАМ КАКВО Е ВТУЛКА ОСМИ НОМЕР.
— Говоря за ръката ви, господин Порталски.
Бил Порталски се подвоуми, но стисна десницата на младежа. Очите насреща му се изцъклиха за миг, докато мозъкът отхвърли крясъка на осезанието, после ковачът се усмихна.
— Аз съм Нед Симнел. Какво ще кажете?
— ХУБАВО ИМЕ.
— Не, питам за машината. Хитро е измислена, а?
Бил Порталски я позяпа с учтиво недоумение. На пръв поглед приличаше на преносима вятърна мелница, смачкана от огромно насекомо. Вторият поглед откриваше подробности, може би присъщи на пътуваща камера за изтезания, вероятно обслужвана от инквизитори, които обичат чистия въздух. Загадъчни съставни лостове стърчаха под всевъзможни ъгли. Имаше ремъци и дълги пружини. Всичко се крепеше на метални колела с шипове.
— Разбира се, няма как да я оцените в цялата й прелест, когато не работи — призна Симнел. — Трябва да я тегли кон. Поне засега. Обмислям и една-две качествено нови идеи в това направление — добави замечтано.
— ДА НЕ Е НЯКАКВО УСТРОЙСТВО?
Симнел се засегна.
— Предпочитам да я наричам машина. Тя ще направи истинска революция в земеделието, ще го завлече, ако ще и по принуда, право във Века на Плодния прилеп. Моят род държи тази ковачница от три столетия, но Нед Симнел няма намерение да прекара остатъка от живота си, като кове огънати парчета метал по копитата на конете, сериозно говоря.
Бил го погледна стъписан, наведе се и надникна под машината. Цяла дузина сърпове бяха завинтени за голямо хоризонтално колело. Изкусно монтирани предавки се задвижваха от колела с шипове чрез разнокалибрени макари и на свой ред местеха подреден хаос от метални лостове и бутала.
У него се породи ужасно подозрение за творението, което виждаше, но попита за всеки случай.
Симнел гордо изопна рамене и избърса ръцете си с друг парцал, но само ги направи малко по-омазани с грес.
— Да, наричам машината комбинирана жътварка.
Бил Порталски се почувства страховито стар. Наистина си беше стар. Но едва сега го осъзна напълно. В сенчесто кътче на душата си знаеше, без да чака обяснения от ковача, какво ще върши комбинираната жътварка.
— Днес следобед ще я изпробваме в голямата Нива на стария Пидбъри. Но отсега мога да кажа, че се откриват широки перспективи. В момента, господин Порталски, виждате пред себе си бъдещето.
— ДА, ВИЖДАМ ГО. — Бил Порталски плъзна ръка по рамата. — АМИ РЕКОЛТАТА?
— Хъм? Защо намесвате реколтата?
— ТЯ КАКВО ЛИ МИСЛИ ЗА ТОВА?
Симнел сбърчи нос.
— Как да мисли? Житото си е жито.
— А ПАРИТЕ СА СИ ПАРИ.
— Именно. — Симнел се запъна. — Вие какво щяхте да искате от мен?
Високата фигура омърлушено опипваше мазните механизми.
— Господин Порталски?
— МОЛЯ? А-А… ДА. ИСКАХ ДА СВЪРШИТЕ НЕЩО ЗА МЕН…
Излезе замалко от ковачницата и се върна с дълъг предмет, увит в коприна. Разгъна плата много грижливо.
Бе издялкал нова дръжка за косата — не права, каквато е в равнините, а дебела, с двойна плавна дъга, както я изработват планинците.
— Искате да поизчукам наново острието ли? Или да сменя някой пирон?
Бил Порталски завъртя глава.
— ИСКАМ ДА Я УБИЕТЕ.
— Да я убия ли?
— ДА. НАПЪЛНО. ВСЯКО ПАРЧЕНЦЕ ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО. ЗА ДА Е БЕЗВЪЗВРАТНО МЪРТВА.
— Хубава коса — промълви Симнел. — Жалко. Чудесно сте поддържал острието…
— НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ!
Симнел засмука порязания си пръст.
— Странно. Сигурен съм, че изобщо не я пипнах. Ръката ми беше на сантиметри от нея. Но бездруго личи колко е остра. — Хвана дръжката и замахна. — Да. По-/ост-/ра/не/мо-/же/и/да/бъ-/де/бих/ка-/зал.
Млъкна, пъхна кутре в дясното си ухо и завъртя неуверено.
— Наистина ли искате да го направя?
Бил Порталски най-сериозно повтори молбата си.
Симнел вдигна рамене.
— Нищо не пречи да я претопя и да изгоря дръжката.
— ДОБРЕ.
— Е, както кажете. Косата си е ваша. Пък и постъпвате разумно, разбира се. Стара технология. Ще стане излишна.
— БОЯ СЕ, ЧЕ МОЖЕ БИ СТЕ ПРАВ.
Симнел посочи през рамо комбинираната жътварка. Бил Порталски съзнаваше, че машината е направена само от метал и платно, значи няма как да дебне. Въпреки това дебнеше. И то с вледеняващо метално самодоволство.
— Господин Порталски, убедете госпожица Флитуърт да ви купи такава машина. Подхожда идеално за стопанство с един-единствен работник. Вече си представям как сте я подкарал, ремъците плющят, сърповете се въртят…