Като по даден знак Лупин излая насърчаващо и подаде лапа. Госпожа Кейк се вгледа изпитателно в него.
— Да, много послушно животно — призна неохотно.
— Значи се разбрахме — установи Людмила. — Само ще изтичам да си взема шала.
Лупин се претърколи по гръб. Уиндъл го побутна внимателно с крак.
— Я не се престаравай.
Човекът Колкото Кофа се прокашля многозначително.
— Добре, по-кротко, не съм забравила — промърмори госпожа Кейк.
Взе кутия кибрит от шкафчето, нехайно драсна една клечка и я пусна в пълната с уиски чаша. Течността се запали със син пламък, а някъде в света на спирт… извинете, на спиритичното, призракът на двойната голяма порция просъществува колкото беше нужно.
На излизане от къщата Уиндъл като че дочу безплътен глас да се извива в песен.
Количката спря. Въртеше се наляво-надясно, сякаш наблюдаваше магьосниците. После бясно зави само на три колела и отпраши вихрено.
— Дръжте я! — провикна се Архиканцлерът.
Прицели се с жезъла и запрати огнено кълбо, което превърна част от камъните на двора в нещо жълтеникаво и врящо. Ускоряващата се количка залитна, но продължи, макар едно колелце да се кривеше писукащо.
— Това е от Тъмничните измерения! — заяви Деканът. — Пръснете подвижната кошница!
Ридкъли отпусна длан на рамото му, за да го укроти малко.
— Не оглупявай. Тварите от Тъмничните измерения имат пипала и още какво ли не. Не изглеждат направени.
Обърнаха се от шума на друга количка. Потракваше си безгрижно по една алея, но спря, щом някак усети магьосниците. Изобрази доста правдоподобно количка, изоставена от някого насред алеята.
Ковчежникът се примъкна към нея.
— Няма смисъл да се преструваш. Знаем, че се движиш сама.
— Видяхме те — обвинително добави Деканът.
Количката си траеше.
— Не е възможно да мисли — завъртя глава Лекторът по съвременни руни. — Никъде не виждам място за мозък.
— А кой казва, че мисли? — вдигна рамене Архиканцлерът. — Само се тътрузи насам-натам. За туй нужен ли е мозък? И скаридите се тътрузят насам-натам.
Плъзна пръсти по телената кошница.
— Впрочем скаридите са поносимо интел… — подхвана Старшият наставник.
— Млъкни — скастри го Ридкъли. — Хъм… Но дали туй нещо е направено от някого?
— Нали е от тел? — напомни Старшият наставник. — В природата няма тел. Ето ви ги и колелцата. Не съм чувал за жива твар с колелца.
— Само че отблизо изглежда…
— … цяла — вметна Лекторът, който бе коленичил с усилие, за да огледа явлението отвсякъде. — Не прилича на сглобена. По-скоро на машина, отгледана от зародиш. Това обаче е нелепо…
— Може би, но ако не греша, в планините Овнерог има кукувица, която си прави часовник, за да свие гнездо в него — намеси се Ковчежникът.
— Любовен ритуал — поклати глава Лекторът. — Пък и онези часовници изобщо не показват вярно времето.
Количката се втурна към пролуката между магьосниците и щеше да се измъкне безпрепятствено, ако Ковчежникът не се бе килнал в нея с писък. Количката изобщо не спря, а се понесе с тракане към портата.
Деканът вдигна жезъла си. Архиканцлерът навреме го наведе надолу.
— Ще вземеш да цапардосаш Ковчежника.
— Не може ли поне мъничко огнено кълбо?
— Изкушаващо е, но… не може. Хайде. След нея!
Магьосниците хукнаха тежко. Зад тях бръмчеше и жужеше, все още незабелязано от никого, цяло ято от псувните, ругатните и проклятията на Архиканцлера. А Уиндъл Пунс водеше своята малка делегация към Библиотеката.
Библиотекарят на Невидимия университет подтичваше забързано, подпирайки се на юмруци, към разтърсваната от гръмовни удари врата.
— Знам, че си вътре — подвикна Уиндъл Пунс иззад вратата. — Трябва да ни пуснеш. Жизненоважно е.
— Ууук.
— Нима ли да ни отвориш?
— Ууук!
— Значи не ми оставяш избор…
Древните зидове се разместиха. Посипа се хоросан. После част от стената се срути и Уиндъл Пунс застана в дупката, повтаряща грубо очертанията на тялото му.
— Омразно ми е да върша това — сподели той. — Крайно досадно е да се държа в съгласие с разпространените заблуди за неумрелите.
Библиотекарят се стовари на раменете му. Изненада се, че нищо не постигна. Орангутан, тежащ над сто килограма, обикновено сериозно затруднява ходенето, но Уиндъл си го носеше като яка.
— Май трябва да проверим в древната история — мърмореше си мъртвият магьосник. — И би ли прекратил тези опити да ми откъснеш главата?
Библиотекарят се заозърта трескаво. Що да стори, след като и този безотказен похват се провали?