Настъпваше към Бил Порталски.
С шумолене в ковачницата се изсипаха и сивите празни роби.
Бил Порталски се ухили ужасено.
Новият Смърт спря и зае драматична поза в мъждивата светлина на пещта.
Замахна.
И едва не загуби равновесие.
— Не е честно да се навеждаш!
Бил Порталски отново се хвърли през стената и препусна по площада, но призрачните му крака не потракваха по калдъръма. Стигна до стъпалата под часовниковата кула.
— ВЪЗСЯДАЙ КОНЯ! ТРЪГВАЙ!
— Какво става? Какво става?!
— НЕ УСПЯХ!
Госпожица Флитуърт го зяпна панически, но качи безчувственото дете върху Бинки и се покатери на седлото. Бил Порталски плесна силно хълбока на жребеца. Поне него докосна — Бинки съществуваше във всички светове.
— ТРЪГВАЙТЕ!
Без да се озърне, той затича по пътя към стопанството.
Оръжие!
Нещо, което би могъл да хване!
Единственото оръжие в света на неумрелите беше в ръцете на новия Смърт.
Бил Порталски дочуваше слабичко тракане. Погледна надолу. Смърт на мишките го съпровождаше.
И му писукаше насърчаващо.
Нахълта през портата и се притисна до стената.
Бурята тътнеше в далечината. Нямаше други звуци.
Малко се успокои и се прокрадна зад къщата.
Зърна мъждиво лъщене на метал. Когато мъжете го довлякоха преуморен, бяха подпрели косата му отвън. Не онази, старателно подготвената, а обикновената, с която окоси житото. Все пак беше нещо познато и той се пресегна нерешително. Пръстите му минаха през дръжката.
— Колкото и да бягаш, само доближаваш мен.
Новият Смърт излезе от сенките, без да бърза, и добави:
— Би трябвало да го знаеш.
Бил Порталски се изправи.
— Това ще ни хареса.
— ЩЕ ТИ ХАРЕСА ЛИ?!
Новият Смърт пристъпяше напред. Бил Порталски се отдръпваше.
— Да. Заличаването на Смърт е равно на отнемането на милиард нищожни живота.
— НИЩОЖНИ ЛИ?! ТОВА ДА НЕ ТИ Е НЯКАКВА ИГРА?
Новият Смърт се поколеба.
— Какво е игра?
У Бил Порталски трепна мъничка искрица надежда.
— БИХ МОГЪЛ ДА ТЕ НАУЧА…
Краят на дръжката го улучи под брадичката и го запрати в стената. Той се свлече.
— Долавяме хитрост. Не те слушаме. Жътварят не говори с реколтата.
Бил Порталски се насили да стане.
Дръжката на косата го удари втори път.
— Няма да допуснем същите грешки.
Бил Порталски погледна нагоре. Новият Смърт държеше златния животомер. В горната половина нямаше нищо. Около двамата местността почервеня, насити се с недействителността на битието, видяно от другата страна…
— Изтече ти времето, господин Бил Порталски.
Новият Смърт отметна назад качулката си.
Нямаше лице. Нямаше дори череп. Струйки дим се виеха безформено между наметалото и златна корона.
Бил Порталски се надигна на лакти.
— КОРОНА?! — Гласът му пресекваше от ярост. — НИКОГА НЕ СЪМ НОСИЛ КОРОНА!
— Защото никога не си искал да властваш.
Смърт замахна с косата.
И в този миг старият Смърт и новият Смърт осъзнаха, че съскането на отминаващото време не е спряло.
Новият Смърт се подвоуми и извади златния пясъчен часовник.
Разтръска го.
Бил Порталски се взираше в пустотата под короната. Нямаше лице с черти, но личеше недоумение, увиснало във въздуха.
Видя короната да се обръща.
Госпожица Флитуърт стоеше отзад, раздалечила дланите си на една педя и отворила очи. Между ръцете й се рееха бледите очертания на животомер, чийто пясък се сипеше като лавина.
И двамата Смърт различиха тънките букви на стъклото — „Рената Флитуърт“.
Безликият нов Смърт изпадна в гибелно изумление. Вторачи се с липсващите си очи в Бил Порталски.
— Прави го за ТЕБ?!
Но Бил Порталски вече се надигаше и връхлиташе като гнева на всички земни крале. Посегна с ръмжене в дареното му време и пръсни е му стиснаха косата от жътвата.
Коронованият Смърт видя какво ще го сполети и вдигна собственото си оръжие. Но едва ли някъде, в някой свят нещо би могло да възпре износеното острие, което профуча с вой във въздуха, невъобразимо наточено от яростта и жаждата за възмездие. Разряза метала, без дори да забави устрема си.
— НИКАКВА КОРОНА — заяви Бил Порталски, взрян в пушеците. — НИКАКВА КОРОНА! ИМА САМО ЖЪТВА.
Робата изплющя около неговото острие. Тънък писък се извиси отвъд предела на чийто и да било слух. Черна колона, същинско отрицание на светкавица, изригна от земята и се изгуби в облаците.
Смърт почака, после подритна свляклата се роба. Изкривената корона се търкулна метър-два, преди да се изпари.