— Псст! — махна ми тя развълнувано и ми показа, че третата решетка се отваряше точно като врата, при това без да скърца. — Хайде!
Навлязохме в пещерата докъдето ни позволяваше светлината. После направихме още няколко крачки в тъмнината и накрая спряхме.
— Ако имахме фенер — започна Джанис. — Ох, мамка му!
Едва не си ударихме главите една в друга, когато внезапно лъч светлина освети пещерата и спря на сантиметри от нас, после се оттегли като вълна от брега.
Стреснати от неочакваната изненада, се запрепъвахме навътре в пещерата. Накрая открихме нещо като ниша, която бе достатъчно голяма да ни подслони и двете.
— Идва ли? Идва ли? — нервно прошепна Джанис, която не можеше да види. — Той ли е?
Надникнах за миг, после бързо се дръпнах назад.
— Да, да, да!
Трудно бе да се види нещо друго, освен лъча светлина, който подскачаше нагоре-надолу, но след малко положението се стабилизира и аз посмях да погледна отново. Наистина беше Алесандро, или Ромео, и, доколкото видях, бе спрял, за да отвори малка врата в стената на пещерата, стиснал фенера под мишница.
— Какво прави? — полюбопитства Джанис.
— Прилича на сейф. Вади нещо. Кутия.
Джанис ме сръга развълнувано.
— Може да е прочутото cencio!
Погледнах отново.
— Не, прекалено малко е. Прилича на кутия за пури.
— Знаех си! — изсумтя Джанис. — Той е пушач.
Вторачих се напрегнато в Алесандро, който заключи сейфа и тръгна обратно към музея с кутията в ръка. След минута, желязната врата се затвори зад гърба му с трясък, който отекна в пещерата и в ушите ни.
— Олеле! — прошепна Джанис.
— Не ми казвай…
Обърнах се към нея с надеждата, че щеше да ме успокои, но дори в тъмнината успях да видя овчето изражение на лицето й.
— Ами преди се чудех защо не беше заключена… — отбранително каза тя.
— Но това не те спря, нали! — отвърнах рязко. — И сега наистина сме хванати в капан!
— Къде ти е желанието за приключения?
Джанис винаги избираше да превърне необходимостта в добродетел. Това бе вторият й любим спорт.
— Това е страхотно! Винаги съм искала да изследвам пещери. Все ще излезем отнякъде, нали?
Тя ме изгледа закачливо.
— Или малката Жулиета предпочита да бъде спасена от Ромео?
Веднъж Умберто ни описа римските катакомби, след като цяла вечер бяхме досаждали на леля Роза с въпроси за Италия и защо не можехме да отидем там. Той ни връчи по една кърпа за чинии, за да му помогнем, а после ни обясни как ранните християни се събирали в тайни пещери под земята, където никой не можел да ги види и да докладва за действията им на езическия император. Освен това, същите тези християни увивали мъртвите си в савани и ги носели долу в пещерите, в противоречие с римската традиция за кремация; подреждали телата на рафтове в каменните стени и изпълнявали погребални обреди с надеждата за второ пришествие.
Умберто заключи, че ако толкова ни се ходеше в Италия, първо щял да ни заведе долу в пещерите и да ни покаже всички интересни скелети.
Докато двете с Джанис вървяхме през богини, препъвайки се в тъмното, започнах да си припомням подробно историите на Умберто. Също като древните християни, аз и Джанис се криехме в пещерите, за да не бъдем разкрити. И също като тях, не знаехме точно кога и къде най-после ще излезем на повърхността, ако това въобще станеше.
— Джан? — докоснах я по гърба леко. — Според теб, дали той не ми е казал, че е Ромео, защото е искал да се влюбя в него истински, а не заради името му?
Предполагам, че нямах право да я обвинявам за недоволния й стон.
— Добре — продължих. — Значи не ми е казал, че е Ромео, защото не е искал някаква досадна девственица да провали анонимността му?
— Джулс! — извика Джанис, най-после достатъчно раздразнена. — Ще спреш ли да се тормозиш? Дори не знаем дали той е Ромео. А дори да е, пак ще му разгоня фамилията задето се държа с теб по този начин.
Отново се изненадах от думите й и загрижеността й за чувствата ми. Започнах да се чудя дали това бе нещо ново или просто не бях искала да го призная преди.
— Знаеш ли — казах, като отново я побутнах. — Когато казах, че предпочитам да бъда прекарана от него, а не от теб… не го мислех.
Не виждах лицето й, но усетих, че се усмихваше.