— Сигурен ли си?
— Разбира се! — ухили се той. — Аз я направих!
Днес вечерята ни беше спагети от консерва, украсени със стръкче розмарин от саксия на прозореца на маестро Липи. Тримата едва се събрахме около масата в ателието му, тъй като се налагаше да споделяме пространството с произведения на изкуството и растения в саксии, но въпреки това той и Джанис се забавляваха чудесно.
— Много си тиха — отбеляза художникът, като наля още вино в чашите.
— Жулиета имаше кратък сблъсък с Ромео — обясни Джанис вместо мен. — Той я сравни с луната. Голяма грешка.
— Ах! — отвърна маестро Липи. — Той беше тук снощи. Не беше щастлив. Сега разбирам защо.
— Идвал е тук снощи? — възкликнах учудено.
— Да — кимна художникът. — Каза ми, че не приличаш на портрета. Била си много по-красива. И още нещо… а, да, смъртоносна.
Маестрото се засмя и вдигна чашата си развеселено.
— Дали случайно ти спомена защо си играе с мен вместо още в самото начало да ми каже, че е Ромео? Мислех го за друг човек.
Художникът ме изгледа изненадано.
— Ама ти не го ли позна?
— Не! — изстенах и се хванах за главата. — Не го познах. А и той със сигурност не ме разпозна.
— Какво точно можеш да ни кажеш за този тип? — намеси се Джанис. — Колко човека знаят, че е Ромео?
— Знам само, че не иска да го наричат Ромео — отговори художникът. — Само семейството му го нарича така. Голяма тайна. Не знам защо. Иска да го наричат Алесандро Сантини…
Ахнах.
— През цялото време си знаел името му! Защо не ми каза?
— Мислех, че и ти знаеш — отговори маестрото. — Ти си Жулиета! Май имаш нужда от очила!
— Извинявай — прекъсна го Джанис, — но ти откъде знаеш, че той е Ромео?
Маестро Липи ни изгледа шашнато.
— Аз… аз…
— Моля те, не ми казвай, че го познаваш от друг живот — продължи Джанис, — защото ако го направиш, сигурно ще се напишкам.
— Не — отговори маестрото намръщено. — Познах го от стенописа в „Палацо Публико“. А после видях орела на Марескоти на ръката му. — Той посочи вътрешната част на ръката ми между китката и лакътя. — Точно тук. Никога ли не си го забелязвала?
За няколко секунди се завърнах в мазето на банката, където упорито се бях опитала да не обръщам внимание на татуировките на Алесандро, докато обсъждахме факта, че ме следяха. Дори тогава бях осъзнала, че, за разлика от украсите на Джанис, не са сувенири от пиянски оргии в Амстердам, но не се бях сетила, че може да съдържат важни следи към личността му. Всъщност, тогава бях прекалено заета да търся дипломи по стените на кабинета му, за да разбера, че пред мен стоеше човек, който не показваше ценностите си в сребърна рамка, а ги носеше на тялото си.
— Жулиета няма нужда от очила — отбеляза Джанис, развеселена от замисления ми вид, — а от нов мозък.
— Не искам да променям темата — казах, като взех чантата си, — но имаш ли нещо против да ни преведеш нещо?
Подадох на маестро Липи италианския текст от кутията на мама, който разнасях със себе си от няколко дни с надеждата да намеря преводач. Отначало бях решила да помоля Алесандро, но нещо ме бе възпряло. Не можех да обясня какво точно.
— Мислим, че може да е важно — добавих.
Маестрото взе текста и прегледа заглавието и първите няколко пасажа.
— Това — каза той изненадано — е история. Нарича се „Чудото на Мона Мина“. Много е дълга. Сигурни ли сте, че искате да я чуете?
VI.II.
Има легенда, която не е позната на много хора. Историята на чудо, сътворено от Света Катерина, но поради прочутите имена на замесените, цялата работа била потулена преди да стане обществено достояние. Света Катерина израснала в квартал „Фонтебранда“ и още откак била съвсем малка, хората знаели, че притежава специална дарба. Идвали при нея заради болежките си, а тя ги лекувала с докосването си. Сега, като зряла жена, прекарвала цялото си време в грижи за болните в болницата към катедралата в Сиена „Санта Мария дела Скала“.
Един ден Света Катерина била повикана в палата на Салимбени и, когато пристигнала там, видяла, че къщата е изпълнена с ужас. Хората й обяснили, че преди четири нощи, тук се състояла величествена сватба. Булката била от семейство Толомей, красивата Мина. Младоженецът бил син на Салимбени и двете семейства празнували весело предстоящия дълъг мир.