— Скъпа, остави Лоренцо да напише посланието си с твоята ръка.
— Но аз не мога да пиша! — възразила Мина.
— Не можеш — кимнала Света Катерина, — но Лоренцо може и ръката му ще движи твоята.
И така, Мина взела перото и зачакала ръката й да се задвижи, а Света Катерина започнала да се моли за нея. Най-после, Мина станала без да каже и дума и заслизала по стълбите към мазето, а всички я последвали. Влязла в стаята, където я намерили, отишла до стената и започнала да прокарва пръст по нея, сякаш пишела. Мъжете се втурнали напред с факли в ръце и я попитали какво пише.
— Прочетете! — отговорила тя.
Обяснили й, че написаното от нея е невидимо, а тя отвърнала:
— Не е, точно тук е, не го ли виждате?
Най-после, Света Катерина изпратила едно момче да донесе боя за дрехи от работилницата на баща й и накарала Мона Мина да натопи пръст в боята и да очертае написаното. Младата жена, която никога не се била учила да чете и пише, изпълнила цялата стена, а от написаното благородниците изстинали от ужас. Това е посланието, което Лоренцо накарал Мина да напише:
След като Мина приключила с писането, тя паднала в ръцете на мъжа си, повикала го по име и го помолила да я отведе, тъй като задачата й била изпълнена. Той изплакал от облекчение и я завел горе, а Мина никога вече не проговорила с гласа на Лоренцо. Но никога не забравила какво й се случило и решила, че иска да разбере кой е бил Лоренцо и защо е проговорил чрез нея, макар баща й и свекърът й да правили всичко възможно да скрият истината от нея.
Мона Мина била упорита жена, истинска Толомей. Прекарвала много часове със старата Мона Сесилия, когато съпругът й отсъствал по работа. Слушала истории за миналото и задавала много въпроси. Отначало старата жена се страхувала, но пък знаела, че ще получи спокойствие, ако прехвърли бремето си върху друг човек, така че истината да не умре с нея.
Мона Сесилия разказала на Мина, че точно там, където написала ужасното проклятие на стената, преди много години млад монах на име Лоренцо написал същите думи със собствената си кръв. Това била килията, където го държали и измъчвали до смъртта му.
— Но кой? — попитала Мина, като хванала изкривените старчески ръце на Мона Сесилия. — Кой му е причинил това и защо?
— Един мъж — отговорила тъжно Мона Сесилия, — за когото отдавна спрях да мисля като за мой баща.
Мона Сесилия обяснила, че този мъж управлявал дома на Салимбени по време на великата чума и бил истински тиранин. Някои хора се опитвали да го извинят, като казвали, че когато бил малко момченце, бандити от семейство Толомей убили майка му пред очите му, но това не е оправдание да причиняваш същото на други хора. А Салимбени правел точно това. Бил жесток към враговете си и ужасно строг към семейството си. Когато поредната съпруга му омръзнела, той я затварял на село и нареждал на слугите си да не я хранят. А веднага щом горката жена починела, той се женел отново. Колкото повече остарявал, толкова по-млади ставали съпругите му, но накрая дори младостта вече не можела да го задоволи и в отчаянието си развил неестествено желание към една млада жена, чиито родители били убити по негово нареждане. Тя се казвала Жулиета.
Въпреки факта, че Жулиета била вече тайно омъжена за друг и хората вярвали, че Богородица е благословила младата двойка, Салимбени се оженил насила за девойката и с това предизвикал най-страшния враг, който човек може да има. Всички знаели, че Богородица не обича човешка намеса в плановете й и наказала Салимбени с най-срамното проклятие.
През първата брачна нощ, младоженецът не успял да консумира брака си. Немощта му продължила дълго и накрая из целия град се разнесъл слух, че жена му още не му е истинска съпруга.
Това би трябвало да вдъхне надежда в сърцето на любимия на Жулиета, но той също страдал от гнева на Дева Мария. Името му било Ромео. Богородица му дала велика любов, а Ромео й дал в замяна обета си. Заклел се, че ще легне с булката си на знаме, посветено на Девата, но тъй като девойката се омъжила за друг, той не успял да спази обещанието си и отчаян напуснал града. Някои вярвали, че е в Александрия, други твърдели, че е в Светите земи. Всъщност, той се криел в манастир, недалеч от града, заедно с приятеля си, монах Лоренцо, и двамата планирали как да откраднат булката му.