Според някои хора, младата двойка била пострадала от голяма несправедливост. Те настоявали всички да се подчинят на Дева Мария, тъй като лошото й настроение вече се разпростряло върху целия град, превръщайки мъжете в нещастни жертви на подигравките на съпругите им. И така, хората в Сиена настояли прокълнатия брак между Салимбени и Жулиета да бъде анулиран, а Ромео — върнат у дома, за да изпълни задълженията си и към двете девици за доброто на града.
За да заглуши тези гласове, Салимбени изпратил Жулиета на село, точно както бил постъпил с майката на Мона Сесилия преди години. Там тя трябвало да си умре незабелязано и да го освободи да се ожени за друга. Но съдбата имала други планове за младата жена. С помощта на монах Лоренцо и райските ангели, Ромео проникнал в затвора на Жулиета, за да й помогне да избяга. Но стражите чули гласове в спалнята й, нахлули там, за да открият съпругата на господаря си в прегръдките на непознат.
Без колебание, стражите убили и двамата и арестували монах Лоренцо. А той ги проклел задето действали срещу волята на Богородица. По пътя към Сиена, любимият син на Салимбени, малкият брат на Мона Сесилия — Нино — бил хвърлен от коня си и умрял.
Заради всички тези обиди и мъки Салимбени измъчвал монах Лоренцо. Поканил чичото на Жулиета, господин Толомей да стане свидетел на наказанието на непокорния монах, който унищожил плановете им да обединят своите две враждуващи семейства чрез брак. Това били хората, които монах Лоренцо проклел с писанието си на стената: господин Салимбени и господин Толомей.
След като монахът умрял, Салимбени погребал трупа му под пода на килията, както бил обичаят в семейството. Накарал слугите си да измият проклятието и боядисал стената. Но скоро открил, че тези мерки не били достатъчни да поправят стореното.
Няколко нощи по-късно, монах Лоренцо се появил в съня му и Салимбени се изпълнил с ужас и затворил старата килия за мъчения, за да задържи там страшния дух. Внезапно Салимбени започнал да се вслушва в гласовете на хората, които твърдели, че е прокълнат и Богородица и всичките демони търсели начини да го накажат. Гласовете били навсякъде — на улицата, на пазара, в църквата. Чувал ги дори когато бил сам. Една нощ в палата му избухнал страховит пожар и той бил сигурен, че това е част от проклятието на монах Лоренцо, което твърдяло, че семейството му ще изчезне в огън и кръв.
По това време, първите слухове за Черната смърт се разнесли из Сиена. От Ориента се връщали поклонници, които разказвали за ужасната чума, унищожила повече села, отколкото някоя могъща армия. Но повечето хора вярвали, че това е нещо, което ще засегне само неверниците. Били сигурни, че Богородица ще разстеле защитната си мантия над Сиена, а молитвите и свещите ще прогонят злото, ако то някога прекоси океана и стъпи в Свещената Римска империя.
Но Салимбени бил живял прекалено дълго време с илюзията, че всичко добро, което му се случвало, било в резултат на гениалността му. Сега, когато предстояло нещо лошо, той, разбира се, повярвал, че и това се дължало на него. Полудял по идеята, че той бил причината за всички бедствия, стоварили се върху неговото семейство и това на Толомей. Също така повярвал, че той е виновен за приближаващата към Сиена чума. В лудостта си, той изровил труповете на Жулиета и Ромео и ги погребал отново, в свят гроб, за да заглуши гласовете на хората, или по-точно гласовете в собствената си глава, които го обвинявали за убийството на младите хора, чиято любов била благословена от небесата.
Салимбени имал огромно желание да се сдобри с духа на монах Лоренцо и прекарал много нощи, вторачен в проклятието, написано на парче пергамент, опитвайки се да открие начин да изпълни заръката на Лоренцо — „да изкупи греховете и коленичи пред Богородица“. Дори поканил в дома си умни професори от университета, за да размишляват как да накарат Жулиета да се събуди, за да прегърне любимия си Ромео. Накрая професорите измислили план.
Според тях, за да се отървял от проклятието, Салимбени трябвало първо да приеме мисълта, че богатството било лошо нещо и човек, който притежавал злато, не бил щастлив човек. След като признаел това, нямало да съжалява, че се налага да плати огромни суми от състоянието си на хората, които се стараели да го отърват от вината му, а по-точно на умните професори. Освен това трябвало да поръча скъпа скулптура, която да премахне проклятието и да му позволи да спи спокойно нощем, тъй като с жертването на мръсните си пари, той щял да откупи прошка за целия град и да го защити от чумата.