Казали му, че покритата с чисто злато статуя трябва да бъде поставена на гроба на Ромео и Жулиета и да се превърне в противоотрова срещу проклятието на монах Лоренцо. Налагало се Салимбени да вземе скъпоценните камъни от венчалната корона на Жулиета и да ги използва за очи на статуята. Два зелени изумруда за очите на Ромео и два сини сапфира за жена му. А надписът под статуята бил следният:
По този начин Салимбени щял да пресъздаде възкресението им и да позволи на двамата влюбени да се прегърнат завинаги. А всеки жител на Сиена, който видел статуята, щял да нарече Салимбени щедър и религиозен човек.
За да подсили това впечатление, Салимбени трябвало да подготви история за собствената си доброта и да плати за приказка, която да го освободи завинаги от вината. Приказката трябвало да бъде за Ромео и Жулиета и да съдържа толкова поезия и неяснота колкото най-доброто изкуство, защото сладкодумен разказвач с интересни лъжи привлича повече вниманието, отколкото честен досадник.
А пък хората, които въпреки всичко нямало да замълчат за вината на Салимбени, трябвало да бъдат смълчани или със злато или с желязо по гърбовете им. Само когато се отърве от злите езици, Салимбени можел да се надява да бъде пречистен в очите на хората и да се върне обратно в молитвите им и, следователно, в божията милост.
Това били препоръките на университетските професори и Салимбени енергично се захванал да ги изпълнява. Първо се погрижил да затвори техните собствени усти, преди да започнат да го клеветят. После наел прочутия художник маестро Амброджио да надзирава работата по златната статуя. А след като тя била готова и скъпоценните очи поставени по местата им, Салимбени сложил двама пазачи в параклиса, за да пазят безсмъртната двойка.
Но дори статуята и стражите не успели да удържат Чумата. В продължение на повече от година зловещата болест върлувала из Сиена, покривала здрави тела с черни циреи и убивала всеки, когото докоснела. Половината население на града загинало. Накрая нямало достатъчно оцелели, които да погребват мъртвите. Улиците се изпълнили с гниещи трупове, а онези, които все още можели да ядат, умирали от глад поради липса на храна.
След като всичко приключило, светът се променил. Спомените на хората били заличени. Оцелелите били прекалено заети със собствените си нужди, за да се занимават с изкуство и клюки, и така историята на Ромео и Жулиета постепенно се превърнала в ехо от друг свят, който хората рядко си припомняли. Гробът изчезнал завинаги, погребан под планина от мъртъвци. Останали само няколко човека, които знаели цената на статуята. Маестро Амброджио, който лично поставил скъпоценните камъни, бил един от хилядите жители на Сиена, загинали по време на Чумата.
Когато Мина чула разказа на Мона Сесилия за монах Лоренцо, решила, че все пак може да се направи нещо, за да умиротворят духа му. Един ден, когато съпругът й изглеждал особено влюбен в нея преди отпътуването си по работа, тя наредила на четирима слуги да я последват в мазето и да разбият пода в килията за мъчения.
Естествено, слугите не се зарадвали на зловещата задача, но господарката им стояла търпеливо до тях докато работели и ги подтиквала с обещания за сладки торти за награда.
По време на копането, намерили костите не само на един, а на няколко човека. Отначало им прилошало от откритието, но когато видели, че Мина, макар и пребледняла, не помръднала от мястото си, превъзмогнали ужаса си и продължили работата. Постепенно, всички се изпълнили с възхищение към младата жена, твърдо решена да отърве дома от старото зло.
След като всички кости били събрани, Мина накарала слугите да ги увият в савани и да ги занесат на гробището. Оставила само трупа на монах Лоренцо. Несигурна как точно да постъпи, тя поседяла до него известно време, загледана в разпятието в ръката му. Накрая, в главата й се оформил план за действие.
Преди сватбата си, Мина имала изповедник, свят и чудесен човек от южния град Витербо, който често й разказвал за катедралата „Свети Лоренцо“ в града. Тя се зачудила дали да не изпрати там останките на монаха, за да намери мир и спокойствие сред братята си и далеч от Сиена, която му е причинила толкова страдания.