— Витербо? — намръщил се Марескоти. — Откъде пък знаят името ми?
Монахът се изправил смутено, неуверен дали трябва да стои прав или да седи, както и дали от него или от Романино се очаква отговор на въпроса.
— Ето — казал той, като поставил кутията пред стареца. — Беше ми наредено да я върна на истинския й собственик.
— Татко, внимавай! — възкликнал Романино, когато Марескоти се протегнал да отвори кутията. — Не знаем какви демони се крият там!
— Не знаем, синко — отговорил Марескоти. — Но възнамеряваме да узнаем.
Настъпила напрегната тишина. Марескоти бавно повдигнал капака и надникнал в кутията. След като видял, че дядо му не изпаднал в конвулсии, Романино се приближил и също надникнал.
В кутията лежал пръстен.
— Не бих… — започнал монахът, но Марескоти вече бил извадил пръстена и го гледал невярващо.
— Кой… — попитал той, а ръцете му затреперили. — Кой ти даде това?
— Моят абат — отговорил монахът, като се отдръпнал назад уплашено. — Каза ми, че мъжете, които го намерили, споменали името Марескоти преди да умрат от зловеща треска, три дни след като получили ковчега на светеца.
Романино погледнал дядо си разтревожено. Но Марескоти се намирал в друг свят. Галел орела върху пръстена без страх и мълвял старото семейно мото: „Верни през вековете“, гравирано с миниатюрни букви.
— Ела, синко — най-после казал той и се протегнал към ръката на Романино. — Това беше пръстенът на баща ти. Сега е твой.
Романино не знаел какво да направи. От една страна, искал да се подчини на дядо си, но от друга се страхувал от пръстена. Не бил сигурен, че той е истинският му собственик, макар навремето да е принадлежал на баща му. Но когато коменданте Марескоти видял колебанието му, се изпълнил с див гняв. Разкрещял се на внука си, че е страхливец и настоявал да сложи пръстена. В мига, когато Романино пристъпил напред, Марескоти припаднал и изпуснал пръстена на пода.
Разбрал, че старецът станал жертва на злите сили на пръстена, монахът изпищял ужасено и избягал от стаята. Романино се хвърлил върху дядо си и се помолил душата му да остане в тялото за последно причастие.
— Монахо! — изревал той. — Върни се и си свърши работата, плъх такъв. Ако не го направиш, кълна се, че ще докарам дявола във Витербо и ще изядем всички ви живи!
Чул заплахата, монахът се върнал и открил в торбата си остатъка от хляба и виното, които абатът му дал за пътуването. Коменданте Марескоти получил последно причастие и полежал спокойно за момент, загледан в Романино. Последните му думи преди да умре били:
— Грей величествено, момчето ми!
Разбира се, Романино не знаел какво да мисли за проклетия пръстен. Очевидно бил прокълнат и убил дядо му, но от друга страна, принадлежал на баща му Ромео. Накрая, решил да го запази, но да сложи кутията на място, където никой, освен него да не може да я намери. Слязъл в мазето и в пещера „Ботини“ под къщата, за да остави кутията в тъмен ъгъл, където никой никога не идвал. Не разказал за кутията на децата си, защото се страхувал, че любопитството им ще ги накара да пуснат проклятието вън от кутията, но написал историята, запечатал плика и го прибрал при останалите семейни документи.
Не се знае дали Романино някога е разбрал истината за пръстена, а в продължение на много поколения кутията останала скрита в пещерата. Но въпреки това, в семейство Марескоти вярвали, че над дома им тегне проклятие. През 1506 година решили да продадат сградата. Разбира се, кутията останала на мястото си.
Стотици години по-късно, друг дядо, старият Марескоти, вървял през лозето си, когато внезапно свел очи и видял малко момиченце до краката си. Попитал го кое е и то отговорило, че името му е Жулиета и е почти на три години. Марескоти се изненадал, защото обикновено малките деца се страхували от него. Това хлапе продължавало да му говори, сякаш били стари приятели, а когато тръгнали, сложило ръка в неговата.
В дома си, той открил млада красива жена, която пиела кафе с жена му. До нея седяло друго малко момиченце, което се тъпчело с бишкоти. Съпругата му обяснила, че младата жена е Даяна Толомей, вдовицата на стария професор Толомей, която дошла, за да им зададе няколко въпроса за семейство Марескоти.