Старият Марескоти се държал с Даяна Толомей много мило и отговорил на всичките й въпроси. Тя го попитала дали е вярно, че родът му произхожда директно от Ромео Марескоти чрез детето Романино, и той отговорил положително. След това го попитала дали знае, че Ромео Марескоти е онзи Ромео от шекспировата пиеса и той отговорил утвърдително. После се заинтересувала дали знае, че тя самата произхожда от Жулиета. Той отговорил, че е предположил това, като се имало предвид, че кръстила една от дъщерите си Жулиета. Но когато го попитала дали може да отгатне причината за посещението й, той казал, че нямал представа.
Даяна Толомей го запитала дали семейството му все още притежава пръстена на Ромео. Марескоти отговорил, че не знае за какво става дума. После го попитала дали някога е виждал малка дървена кутия, за която се предполагало, че съдържа прокълнато съкровище, и дали е чувал родителите си да говорят за нея. Марескоти никога не бил чувал за подобна кутия. Младата жена изглеждала разочарована, но на въпроса му какво означавало всичко това, отговорила, че може би така е по-добре и вероятно не трябвало да връщат тези стари неща към живота.
Можете да предположите как старият Марескоти реагирал.
Казал на Даяна, че вече му била задала много въпроси и той отговорил на всичките, затова вече е време тя да отговори на неговите. За какъв пръстен говорела и защо смятала, че той знае нещо за него?
Даяна Толомей му разказала историята на Романино и монаха от Витербо. Обяснила, че съпругът й бил проучвал тези проблеми през целия си живот и открил семейните документи на Марескоти и бележките на Романино за кутията. Според нея Романино постъпил много разумно като отказал да носи пръстена, защото не бил истинският му собственик и можел да пострада.
Преди да продължи разказа си, внукът на стареца Алесандро, или както го наричали Ромео, се приближил към масата, за да си открадне бишкота. Когато Даяна осъзнала, че това е Ромео, страхотно се развълнувала и казала:
— За мен е голяма чест да се запозная с теб, младежо. А сега искам да ти представя една много специална личност.
Тя дръпнала едно от малките момиченца в скута си и добавила гордо, сякаш представяла едно от чудесата на света:
— Това е Жулиета.
Ромео пъхнал бишкотата в джоба си и погледнал малкото момиченце.
— Не мисля, че е толкова специална — казал той. — Носи пелена.
— Не! — възразила Даяна, като дръпнала надолу рокличката на детето. — Това са специални гащи. Тя е голямо момиче. Нали, Джулс?
Ромео заотстъпвал назад с надеждата да се измъкне, но дядо му го спрял и му наредил да изведе двете момиченца навън и да си играе с тях докато възрастните си пият кафето. И той го послушал.
Междувременно Даяна Толомей разказала на Марескоти и жена му за пръстена на Ромео. Обяснила, че носел печата на орела и бил даден на Жулиета Толомей в тайна брачна церемония, ръководена от приятеля им, монах Лоренцо. Следователно, пръстенът принадлежал на дъщеря й Жулиета и трябвало да го намерят на всяка цена, за да премахнат най-после проклятието върху Толомей.
Дядо Марескоти се развълнувал от разказа на Даяна Толомей, най-вече защото очевидно не била италианка, а въпреки това се отнасяла с такава страст към тяхната история. Впечатлила го вярата на съвременната американка, че семейството й е прокълнато, при това с древно проклятие от Средновековието, което причинило смъртта и на съпруга й. Марескоти предположил, че тя ще се опита да премахне проклятието, за да даде възможност на малките си момиченца да растат в безопасност без вината на прадедите им. По някаква причина, тя очевидно вярвала, че проклятието е особено опасно за дъщерите й, вероятно защото и двамата им родители били Толомей.
Дядо Марескоти съжалявал, че не може да помогне на младата вдовица, но Даяна го прекъснала веднага щом започнал да се извинява.
— От това, което ми разказахте, господине — казала тя, — вярвам, че кутията с пръстена може би още е скрита в пещерата под палата на Марескоти и е стояла там недокосната в продължение на повече от шестстотин години.
Марескоти се засмял.
— Това е невероятно! — отвърнал той. — Не мога да си представя, че още е там. А ако е, има само една причина — скрита е толкова добре, че никой не може да я намери. Включително и аз.
В желанието си да го убеди да потърси пръстена, Даяна му обещала, че ако го намери и й го даде, тя му ще даде в замяна нещо, което семейство Марескоти сигурно искало да си върне. Попитала го дали има представа за какво говорела и той се замислил. После казал, че май се сеща за какво ставало дума, но всички в семейството вярвали, че предметът бил изчезнал преди много дълго време.