Даяна Толомей извадила снимка от чантата си и я сложила на масата пред него. Дядо Марескоти се прекръстил, когато видял древното знаме, разстлано на маса. Бил чувал за него от собствения си дядо и никога не си бил представял, че ще може да го види или докосне, тъй като всички били убедени, че то вече не съществува.
— Откога — запитал той с разтреперан глас — семейството ти крие това от нас?
— Оттогава, откогато твоето семейство крие пръстена от нас, господине. Мисля, че е време тези съкровища да се върнат при истинските си собственици и да сложим край на проклятието, което тежи над двата ни рода и ни е поставило в такова тъжно положение.
Естествено, Марескоти се обидил от идеята, че е в тъжно положение. Възразил бързо и изброил всички благословии около себе си.
— Да не искаш да кажеш, че няма дни, когато чувстваш как могъща сила те наблюдава с нетърпеливи очи, как древен съюзник те чака да направиш необходимото и да сложиш край на проклятието, което съсипва щастието ти? — попитала Даяна.
Думите й направили силно впечатление на домакините й. Докато седели мълчаливо внезапно чули ужасен шум откъм плевника и видели Ромео, който тичал към тях, носейки една от гостенките си, пищяща и ритаща бясно. Била малката Жулиета, която се порязала на вила и се наложило бабата на Ромео да я зашие на кухненската маса.
В този момент Алесандро прокара ръка по бедрото ми и докосна белега, който бе сувенирът от първата ми среща с него. Върна се към разказа си едва когато го плеснах по ръката, за да го спра.
Бабата и дядото на Ромео не му били ядосани за случилото се. Много по-лошо. Били ужасени, че внукът им причинявал болка и унищожение, където и да отидел. А след като чули историята на Даяна Толомей, започнали да се чудят, макар да не си го признали един на друг, дали момчето наистина не е прокълнато и, също като предшественика си Ромео, няма да живее кратък живот, изпълнен с насилие и мъка.
Дядо Марескоти се почувствал толкова зле заради случилото се с малкото момиченце, че обещал на Даяна да направи всичко възможно да намери пръстена. Тя му благодарила и казала, че дори и да не й го върне, ще му даде знамето, за да може Ромео да получи това, което му принадлежи. Обещала да дойде много скоро и ги уверила, че е важно Ромео да е тук, защото искала да изпробва нещо с него, за да сложи край на проклятието. Не обяснила какво точно ще опита, а и никой не посмял да попита.
Разбрали се да дойде след две седмици, за да даде време на дядо Марескоти да потърси пръстена. Разделили се като приятели. Преди да подкара колата си, Даяна казала още нещо. Посъветвала Марескоти да внимава и да отваря кутията колкото се може по-малко, ако въобще я намери. И в никакъв случай не трябвало да докосва самия пръстен. Напомнила му, че той наранявал хората.
Марескоти се зарадвал на срещата с Даяна и двете малки момиченца. На следващия ден отишъл в града, твърдо решен да намери пръстена. В продължение на няколко дни обикалял из „Ботини“, за да намери скривалището на Романино. Взел на заем детектор за метали и най-после го открил. Веднага разбрал защо никой досега не се бил натъкнал на него — кутията била пъхната дълбоко в тясна цепнатина в стената и била покрита с натрошени камъни.
Извадил я и си припомнил думите на Даяна Толомей, че не трябва да вдига капака често. Но след шест века в прахта, дървото било толкова сухо и крехко, че дори при внимателно докосване се разпаднало и след миг старият се озовал с пръстена в ръка.
Решил да не се поддава на ирационални страхове и, вместо да постави пръстена в друга кутия, го сложил в джоба на панталона си и подкарал към вилата си. След това пътуване, в семейството не се родил нито един друг внук, който да носи името Ромео Марескоти. Всички раждали само момичета. Щял да остане само внукът му Ромео, а дядото силно се съмнявал, че дивото момче някога ще се ожени и ще има собствени синове.
Разбира се, по онова време, дядо Марескоти не осъзнавал всичко това, а просто се радвал, че е намерил пръстена и нямал търпение да вземе старото знаме от 1340 година и да го покаже из квартала. Вече планирал да го дари на музея на Орела и си представял как то ще им донесе късмет в следващото „Палио“.
Но не станало така. В деня, когато Даяна Толомей трябвало да ги посети, той събрал цялото семейство за голямо празненство, за което жена му готвила в продължение на няколко дни. Бил поставил пръстена в нова кутийка, а жена му вързала червена панделка около нея. Дори завели Ромео в града, макар да било точно преди „Палио“, за да го подстрижат при истински фризьор. Сега им оставало само да чакат.