Выбрать главу

— Как, по дяволите, намери това място? — попитах, като се огледах наоколо учудено.

— Не беше лесно — отговори Джанис, като взе сака от ръцете ми и го метна на пода. — След като ти и любимият ти потеглихте, отидох и купих карта.

Не реагирах и тя насочи лъча на фенера към лицето ми и поклати глава.

— Погледни се, изглеждаш кошмарно. Знаех си, че ще стане така! И ти го казах! Но не поиска да ме послушаш. Винаги си така…

— Извинявай — прекъснах я раздразнено. — Какво точно знаеше? Да нямаш кристална топка? Знаеше, че някакъв езотеричен култ ще ме упои и…

Вместо да ми се разкрещи, както несъмнено си умираше да направи, Джанис ме погали по бузата и каза сериозно:

— Знаех, че италианският жребец е опасен. И ти го казах, Джулс…

Отблъснах ръката й и се хванах за главата.

— Моля те! Не искам да говоря за това сега.

Джанис ме изгледа стреснато. После ококори очи, а ченето й увисна.

— Не! Спа с него, нали?

Не възразих, а се разревах като бебе. Тя въздъхна и ме прегърна.

— Е, каза, че предпочиташ той да те прекара, а не аз — усмихна се тя и ме целуна по косата. — Надявам се, че си е струвало.

Настанихме се върху проядени от молци палта и пуловери на пода и в продължение на часове обсъждахме приключенията ми в замъка на Салимбени. Макар забележките на Джанис често да ми напомняха, че ме бе предупредила, все пак постигнахме съгласие по доста въпроси, с изключение на това дали трябваше да правя секс с „орлето“, както се изрази сестра ми.

— Е, това си е твоето мнение — казах най-после и й обърнах гръб, за да приключа темата. — Но дори да знаех всичко, което знам сега, пак щях да го направя.

— Алилуя! — промърмори Джанис. — Радвам се, че получи нещо за парите ни.

Малко по-късно все още лежахме с гръб една към друга и мълчахме упорито. Внезапно Джанис въздъхна:

— Леля Роза ми липсва.

Не бях сигурна какво точно имаше предвид — подобни изблици бяха нетипични за нея — и едва не отвърнах заядливо, че леля й липсва, защото щеше да се съгласи с нея, а не с мен. Но вместо това казах просто:

— На мен също.

И това беше. След минути, дишането й се уравновеси и тя заспа. Аз пък останах най-после насаме с мислите си, макар ужасно да ми се искаше да изключа като нея и да потъна в дълбок сън, забравяйки за сърдечните си проблеми.

На следващата сутрин, или по-скоро следобед, си поделихме шише вода и вафла навън под слънчевите лъчи. Седяхме на стъпалата пред къщата и от време на време се пощипвахме, за да се уверим, че не сънуваме. Джанис бе открила къщата трудно и, ако не били любезните местни жители, насочили я към правилното място, можело никога да не забележи спящата красива сграда, сгушена в гъстите бурени, които навремето били частен път и преден двор.

— Едвам отворих портата — каза Джанис. — Беше ръждясала солидно. Да не говорим за вратата. Не мога да повярвам, че подобна къща може да си стои празна цели двайсет години и никой да не се нанесе вътре или да превземе имота.

— В Италия сме — отвърнах, като свих рамене. — Двайсет години са нищо. Тук възрастта не е проблем. И как да е, когато си заобиколен от безсмъртни духове? Имаме късмет, че ни оставиха да се мотаем наоколо известно време и да се преструваме, че мястото ни е тук.

— Обзалагам се, че безсмъртието е тъпа работа. И то е причината духовете да обичат да си играят със съблазнителни смъртни… — Джанис се ухили и прокара език по долната си устна. — … като теб.

Все още не можех да се усмихна. Джанис го забеляза и ме погледна нежно.

— Бъди доволна, че си жива! Представи си какво щеше да стане, ако те бяха хванали. Щяха… не знам…

Дори тя не можеше да си представи ужасите, на които щях да бъда подложена, ако бягството ми се бе провалило.

— Просто се радвай, че дъртата ти сестра те намери на време — добави тя.

Видях обнадежденото й изражение — крайно необичайно за нея — обвих я с ръце и я стиснах здраво.

— Радвам се! Повярвай ми! Просто не разбирам… защо дойде? Пътят оттук до замъка на Салимбени е адски дълъг. Защо просто не ме остави…

Джанис ме изгледа с повдигнати вежди.

— Шегуваш ли се? Ония шибаняци ни откраднаха книгата! Време е за разплата! Ако не беше се появила в галоп към портата, щях да проникна вътре и да претърся целия проклет замък!