— … в което спяла господарката на светеца на гъските — заключи Джанис, — а по-точно Свети Мартин.
— Или — възразих, — главната светица на Сиена, родена в квартала на Гъската, Света Катерина…
— Не, аз предпочитам Свети Мартин.
— … която имала стая с легло в мазето на „Санта Мария дела скала“, където спяла, когато имала работа до късно с болните. Според директор Росини, цялата сграда сега е музей, а спалнята на Света Катерина е свят храм. Готова съм да заложа един сапфир и един изумруд, че точно там ще намерим каменния вход към древния трезор.
— Чакай, чакай! — извика Джанис. — Съвсем се обърках. Първо говорим за катедралата, после за стаята на Света Катерина в болницата, а сега за древния трезор! Къде по-точно ще отидем?
Замислих се за момент, като се опитах да си припомня всичко, което директор Росини ми бе разказвал, когато минавах през фоайето на хотела, потънала в други мисли.
— Очевидно — казах накрая, — в Средновековието под катедралата е имало крипта. Но никой не е успял да я намери. Някои хора твърдят, че била само легенда.
— Бинго! — извика Джанис въодушевено. — Това трябва да е. Ромео и Жулиета се погребани в криптата под катедралата. Звучи логично. Ако ти беше Салимбени, нямаше ли точно там да сложиш златната статуя?
— Но ако е така, трябва да си организираме страхотно копане, за да стигнем дотам. Според директор Росини, сума ти археолози са копали наоколо.
— Ами ако мама е намерила таен вход откъм болницата! — възрази Джанис. — Прочети го отново, сигурна съм, че съм права.
Прочетохме пасажа още веднъж и този път всичко си дойде на мястото. Да, наистина говорехме за древен трезор под катедралата. Да, трябваше да се открие каменният вход в стаята на Света Катерина в „Санта Мария дела скала“, точно срещу църквата.
— Мили боже! — възкликна Джанис. — Ако е толкова лесно, защо мама лично не се е заела с изравянето на гроба?
Точно в този миг, една от свещите изгасна и, макар другите още да пламтяха, сякаш сенките внезапно се затвориха около нас.
— Знаела е, че е в опасност — отговорих мрачно. — И затова е постъпила по този начин. Сложила е кода в книгата, книгата — в кутията, а кутията — в банката.
— Значи — започна Джанис с престорен ентусиазъм, — след като решихме гатанката, какво ни пречи да…
— Да нахлуем в музея и да разбием стаята на Света Катерина с железен лост? — довърших вместо нея и вдигнах ръце безпомощно. — Господи, не знам!
— Сериозно. Мама е искала да го направим, нали?
— Не е толкова просто — отговорих, като потупах книгата и се опитах да си припомня точните думи в посланието. — Мама казва да отидем при призрачния изповедник на Ромео… пожертван преди времето му. Кой е той? Монах Лоренцо! Може да е дори онзи монах Лоренцо, с когото имах неудоволствието да се запозная снощи. Но се обзалагам, че сме прави: дъртакът знае нещо за местоположението на криптата и гроба. Нещо важно, което дори мама не е успяла да открие.
— Какво тогава предлагаш? — поинтересува се Джанис. — Да отвлечем монах Лоренцо и да го разпитваме под светлината на стоватова крушка? Слушай, може и да грешиш. Да преговорим всичко още веднъж и да го запишем… — Тя започна да отваря чекмеджетата на бюрото, търсейки нещо. — Хайде де! Все някъде трябва да има поне един молив! Чакай! Чакай!
Тя напъха цялата си глава под долното чекмедже и се замъчи да освободи нещо, заклещено между дъските. Най-после успя и се надигна триумфално.
— Виж! Писмо!
Но не беше писмо, а плик със снимки.
След като приключихме с разглеждането на снимките на мама, Джанис заяви, че се нуждаем поне от още една бутилка вино, за да преживеем нощта без да откачим напълно. Тя слезе долу да донесе пиенето, а аз разгледах снимките отново. Подредих ги на бюрото с треперещи ръце, като се надявах, че някак си ще успея да ги накарам да разкажат по-различна история от тази, която вече видяхме.
Но имаше само едно тълкувание на мамините приключения в Италия. Независимо от какъв ъгъл поглеждахме, главните герои и изводи си оставаха същите. Даяна Лой пристигнала в Италия, започнала работа при професор Толомей, запознала се с млад плейбой с жълто ферари, забременяла, омъжила се за професор Толомей, родила близначки, оцеляла при пожара, за разлика от възрастния си съпруг, после отново се хванала с младия плейбой, който изглеждаше изключително щастлив на всички снимки с малките близначки. А това ни накара да стигнем до извода, че той бе истинският ни баща.