— Затова се чудех — продължих, осъзнала, че бях забравила най-важната част, — дали можете да ме заведете до сейфа на майка ми.
Извадих ключа от джоба си и го сложих на бюрото, но президент Макони едва го погледна. След кратко мълчание, той стана и отиде до прозореца; скръстил ръце зад гърба си, се загледа намръщено към покривите на Сиена.
— Майка ви — каза той накрая — беше мъдра жена. А когато господ отнася мъдрите в рая, той ни оставя мъдростта им. Техният дух продължава да живее около нас безмълвно като бухал, чийто очи виждат в нощта, която за нас е само непрогледна тъмнина.
Той замълча за момент и опипа оловното стъкло, което се бе измъкнало от рамката на прозореца.
— В някои отношения, бухалът е подходящ символ за цяла Сиена, а не само за нашия квартал.
— Защото всички хора в Сиена са мъдри? — попитах, тъй като не схващах какво точно имаше предвид.
— Защото бухалът има древен предшественик. За гърците, това била богинята Атина. Римляните я наричали Минерва. В римски времена, тя имала храм тук в Сиена. Старата Сиена, града на Богородица. Нали разбирате? Затова ние винаги сме обичали Дева Мария, дори в древните времена преди раждането на Христос. За нас, тя винаги е била тук.
— Президент Макони…
— Госпожице Толомей — най-после се обърна към мен той, — опитвам се да реша как майка ви би искала да постъпя. Искате да ви дам нещо, което й причини много мъка. Дали наистина тя би искала да го получите? — опита се да се усмихне той. — Но пък надали аз трябва да взимам решението. Тя го остави тук и не го унищожи, значи сигурно е искала да ви го предам. Въпросът е: абсолютно сигурна ли сте, че го искате?
В последвалото мълчание и двамата чухме ясно звука от водната капка, която падна в пластмасовата кофа в слънчевия ден.
След като повика втория пазител на ключа, сериозния господин Виргилио, президент Макони ме поведе надолу по друга стълба — спирала от стари камъни — очевидно построена заедно с палата, към дълбоките мазета на банката. За първи път осъзнах, че под Сиена се намираше друг свят. Свят на пещери и сенки, които контрастираха рязко с горния свят.
— Добре дошла в „Ботини“ — каза президент Макони, докато вървяхме по коридора, напомнящ на пещера. — Това е старият подземен канал от преди хиляда години, който отвеждал вода към Сиена. Всичко е от пясъчник, но с примитивните инструменти от онова време, сиенските строители успели да изкопаят лабиринт от тунели, които отвеждали прясна вода към обществените фонтани и в мазетата на някои частни къщи.
— Съществува ли карта на цялата система? — попитах, като докоснах грубата стена.
— О, не! — изуми се Макони от наивността ми. — Никой не познава цялата система. Има много истории за тайни тунели, но не искаме хората да се мотаят из тях и да ги проучват. Нали разбирате, пясъчникът е шуплив. Рони се. Цяла Сиена е построена върху него.
Отдръпнах ръката си бързо.
— Тази стена е укрепена, нали?
Президент Макони ме изгледа леко засрамено.
— Не.
— Но тук сме в банка? Това ми изглежда… опасно.
— Навремето — отвърна той, като повдигна вежди отбранително — някакви типове се опитаха да проникнат в банката. Веднъж. Изкопаха тунел. Нужни им бяха месеци.
— Какво стана с тях?
Президент Макони посочи към охранителната камера, монтирана в един мрачен ъгъл.
— Разполагаме с идеална охранителна система. Когато алармата запищя, крадците избягаха през тунела без да откраднат нещо.
— Кои бяха те? — попитах. — Разбрахте ли?
Той сви рамене.
— Някакви типове от Неапол. Никога повече не се върнаха тук.
Най-после стигнахме до трезора. Президент Макони и господин Виргилио прокараха електронните си карти и отвориха масивната врата.
— Виждате ли? — гордо ме попита президент Макони. — Дори президентът не може да отвори трезора сам. Както казват, пълната власт корумпира напълно.
В трезора, сейфове покриваха всяка стена от пода до тавана. Повечето бяха малки, но имаше няколко с размера на шкафовете за багаж по летищата. Сейфът на майка ми бе със среден размер. Президент Макони ми го посочи и ми помогна да завъртя ключа, после двамата с господин Виргилио любезно напуснаха помещението. След секунда чух драскане на кибрит и разбрах, че са се възползвали от възможността да изпушат по цигара в коридора пред охранителните камери.