След вечеря, когато другите си легнали, Умберто се ангажирал да подобри италианското произношение на Даяна под лъчите на пълната луна. По-късно я убедил да заминат за Портофино и там, на чаша вино, се осмелил да й разкаже истината за това как си изкарвал хляба.
Даяна се ужасила. Не искала да чуе нито обясненията му, нито извиненията му. Върнала всички подаръци, които й бил направил, а после настояла да я закара обратно в Сиена. След това, не я видял цяла година, а когато най-после се срещнали, преживял страхотен шок. Даяна вървяла по „Пиаца дел Кампо“ и бутала колички с близнаци. По-късно научил, че се омъжила за професор Толомей преди няколко месеца. Умберто веднага разбрал, че той е бащата на близначките и отишъл при Даяна. Тя потвърдила, но не искала децата й да бъдат отгледани от престъпник. Освен това, Умберто нямал място в средновековната приказка, тъй като фамилното му име не било „правилното“.
По-нататък Умберто извършил нещо ужасно. Спомнил си вечерята, на която професор Толомей разказал на родителите му за статуя с очи от скъпоценни камъни и, тъй като бил побеснял от ревност, разказал от своя страна историята на няколко човека в Неапол. Шефът му го принудил да се върне при професор Толомей и да научи нещо повече. Той се подчинил и се върнал в Сиена в компанията на двама мъже. Изчакали Даяна и момиченцата да излязат от къщата и почукали на вратата. Професорът бил много учтив и ги поканил вътре, но любезността му се заменила с враждебност, когато разбрал защо са дошли.
След като се убедили, че професорът няма да проговори, двамата партньори на Умберто започнали да го измъчват — нож в гърлото, запалка, въже… накрая го убили. Умберто, разбира се, се ужасил и се опитал да помогне на професора, но не успял. Веднага щом партньорите му си тръгнали, той подпалил къщата. Надявал се с професора да изгорят и всичките му проучвания и така да сложи край на историята със златната статуя.
След тази трагедия, Умберто решил да скъса с ужасното си минало, да се върне в Сиена и да заживее спокойно с парите, които бил изкарал. Няколко месеца след пожара потърсил Даяна и й казал, че вече е почтен човек, а тя проявила благородство и го приела сърдечно. Прекарали две прекрасни години заедно. Живеели като семейство и Умберто дори я завел на гости при родителите си. Разбира се, никога не им казал истината за близначките, а баща му беснеел задето не се жени, за да има собствени деца. Кой щял да наследи богатствата на Салимбени, ако Умберто останел без деца?
Но щастливото време приключило, когато Даяна отново се побъркала по темата за семейното проклятие. Винаги била нервна и импулсивна, но сега нещата се влошили. Седяла и четяла „Ромео и Жулиета“ в продължение на часове, макар да знаела пиесата наизуст. Опитвала се да възстанови проучванията на професор Толомей относно семейните ценности и местоположението на гроба на Ромео и Жулиета. Не се интересувала от скъпоценните камъни, просто искала да сложи край на проклятието. Била убедена, че тъй като малките й момиченца имат майка Толомей и баща Салимбени, проклятието на монах Лоренцо ще ги порази с голяма жестокост.
Умберто дори не осъзнавал колко близо била Даяна до откриването на гроба, когато един ден, няколко от старите му другарчета от Неапол се появили в къщата и започнали да задават въпроси. Умберто знаел, че тези хора — въплъщение на злото — са дошли с лоши намерения, затова накарал Даяна да изведе близначките навън и да се скрият. Искал да обясни на престъпните типове, че нито той, нито тя знаят нещо по въпроса.
Но когато Даяна чула, че го бият, се втурнала в къщата с пистолет в ръка и ги заплашила, че, ако не оставят семейството й на мира, ще ги простреля. Но в престрелката Даяна загинала, а престъпниците се заканили на Умберто, че това е само началото. Щели да се върнат за момиченцата. Условието им било да получат четирите камъка през следващите две седмици.
В този момент, аз и Джанис избухнахме едновременно:
— Значи ти не си убил мама?
— Разбира се, че не! — изпъшка Умберто. — Как можахте да си го помислите?
— О, не знам — отвърна Джанис раздразнено. — Може би защото, ни лъжеше за всичко друго досега.
Умберто изстена и отново се раздвижи без да може да си намери удобно място. Очевидно разочарован, той продължи историята си. Разказа ни, че след като мъжете убили Даяна и напуснали къщата, той останал с разбито сърце и не знаел как да постъпи. Последното, което искал, било да се обади в полицията или на свещеника си и да рискува някакви бюрократи да се появят и да му отнемат децата. Затова взел трупа на Даяна и го закарал на отдалечено място, където можел да бутне колата от скалата и да инсценира катастрофа. Дори сложил някои от вещите на момиченцата в колата, за да изглежда, че и те са загинали в катастрофата. После взел близначките и ги отвел при кръстниците им Пепо и Пия Мария Толомей, но си тръгнал преди те да започнат да го разпитват.