Ева Мария разказала всичко това на Умберто, а той се изпълнил с надежда, че планът им ще проработи. Знаел, че Даяна държала кутия с важни документи в сейф в банката в палат Толомей. Бил сигурен, че документите крият следа към тайния вход за гроба.
И така, Умберто задвижил работата и ме изпратил в Сиена с надеждата, че ще успея да открия всичко, от което се нуждаел. Дори накарал стария си приятел Бруно Карера да ме следи из града, за да се увери, че съм в безопасност и няма да изгубя скъпоценните предмети, които съм намерила. Единственият проблем бил, че за Бруно изкушението да краде било непреодолимо. Когато Умберто открил, че Бруно бил арестуван, нямал избор, освен да се погрижи той да не се раздрънка и да разкрие плана. Не било трудно да уреди убийството му, тъй като Бруно имал доста врагове сред другите затворници.
В разговор с монах Лоренцо във Витербо Ева Мария получила уверението му, че след като „поправи греховете“ на Салимбени и Толомей, ще може заедно с останалите разкаяли се да коленичи до гроба на Ромео и Жулиета и да сведе глава пред милостта на Богородица.
С изключение на случката с Бруно Карера, всичко вървяло според плана. Баба ми била изпълнена с подозрения и накарала Алесандро да проникне в хотелската ми стая, за да вземе материал за ДНК тест. След като получила нужното доказателство, се убедила, че наистина съм нейната внучка, а не актриса, наета от Умберто. Тогава започнала да планира купона в замъка на Салимбени. Наредила на Алесандро да донесе пръстена на Жулиета, но не му обяснила защо. Знаела, че ако той заподозре какво става, щял да провали плана й, като докара ченгетата. Всъщност, тя ужасно искала да не замесва кръщелника си, но след като той бил Ромео Марескоти, имала нужда от него, за да изиграе ролята си пред монах Лоренцо.
Умберто призна, че щяло да е по-разумно, ако ми бе казал истината в самото начало, но вероятно мислеше така, защото работата се беше объркала. Ако си бях изиграла ролята и бях заспала сама след купона, нито аз, нито Алесандро щяхме да бъдем замесени.
— Но това не е вярно! — възразих, когато Умберто замълча. — Той открадна книгата на мама от хотелската ми стая и ти я даде снощи! Видях го със собствените си очи!
— Грешиш! — каза Умберто, раздразнен от възражението ми. — Някой в Сиена му дал книгата вчера сутринта и го помолил да я предаде на Ева Мария. Това беше всичко, което той знаеше.
Умберто изстена.
— Не мога да повярвам за вас двамата! На нищо ли не те научих? Познаваш го само от седмица.
— Какво знаеше Алесандро за мен? — прекъснах го бързо.
Той изсумтя.
— Очевидно, знаеше всичко, което искаше. Знаеше, че Ева Мария те смята за нейна внучка. Това е всичко. Както вече казах, не можех да рискувам да замеся полицията. Вчера, когато Ева Мария му разказа за церемонията с пръстена и кинжала, той се ядоса, че е бил държан на тъмно. Но се съгласи да го направи, защото знаеше, че това е важно за нея и за теб — въздъхна той. — Жалко. Харесвах го.
— Какво имаш предвид? — попитах нервно.
— Не чу ли какво ти разказвах досега? — рязко попита той. — Наистина ли мислиш, че ще го оставят жив? След всичко това?
— Да не искаш да кажеш, че е мъртъв? — ахнах.
— Има чудесна симетрия, нали? — промърмори той и потърка уморено лицето си. — Думата „мъртъв“? Заклещва те в себе си като високи стени. Майка ти щеше да хареса това. Можеше да превърне всичко в поезия. Дори мен.
Не отговорих. Въпреки всичко, което се бе случило откак заспах в прегръдките му снощи, мисълта, че Алесандро може да е мъртъв, ме шокира безкрайно. Стори ми се, че някой е стоварил чук върху бъдещето ми и го е смазал жестоко.
Известно време седяхме мълчаливо. После Джанис ме побутна с крак в опит да ме утеши.
— Горката Джулс — промърмори тя. — Не беше хубава седмица, а?
— Принцесо — обади се Умберто, като ме погали нежно, — съжалявам. Точно това е, което не исках да се случи.
— Просто от любопитство — обади се Джанис враждебно. — Наистина ли я обичаше? Имам предвид мама.
Умберто не отговори и тя добави колебливо: