Бандитите отместиха най-после металната плоча, Умберто пристъпи напред и насочи лъча на фенера си в дупката. След кратко колебание, останалите постъпиха по същия начин. Накрая Джанис и аз също се приближихме да погледнем. Миризмата от дупката беше адски противна, но не непоносима. Вече свиквахме с вонята на разложение.
— Просто кал — отбеляза Джанис, като сви рамене. — Пръст. Погледни.
Беше права. Мястото приличаше на съвсем празна пещера и, макар подът й да изглеждаше твърд и неравен, спускането не беше повече от два и половина — три метра.
— Да вървим! — каза Умберто и махна на мъжете.
Всички скочиха в дупката един по един, без дори да си направят труда да спуснат оръжията поотделно. Последните бяхме Джанис, аз и Умберто и, когато сестра ми се смъкна през дупката, сума ти ръце се протегнаха да й помогнат. Тя отвърна с женствена благодарност и неизречена покана. Знаех, че трябва да постъпя по същия начин. Не защото изпитвах нежност към бандитите, а тъй като те бяха единственият ни изход оттук.
Усмихнах се престорено на поелите ме, но когато един от тях прокара ръка под блузата ми, не издържах и го шамаросах. Той, разбира се, не прие отказа ми мило и преди да успея да се измъкна, двама от приятелите му ме хванаха здраво и ме задържаха неподвижна, за да му дадат възможност да ми направи каквото си иска. Джанис се развика да ме оставят на мира, а когато не й се подчиниха, се метна върху тях изотзад и започна да ги дере и скубе.
Оглушителен шум, по-точно изстрел, сложи край на борбата. Обля ни душ от пръст и кал и бандитите ни пуснаха толкова бързо, че Джанис и аз паднахме на пода. Вдигнах глава и видях как Умберто с пистолет в ръка, чакаше да види дали още някой би посмял да докосне дъщерите му. Предупредителният му изстрел произведе желания ефект. Предизвиканите вибрации в пещерата сринаха части от тавана. Бандитите бяха прекалено заети да почистват главите и дрехите си от мръсотията, за да се нахвърлят върху Умберто. Доволен от резултата, той върна оръжието на единия цветар, който кимна и го пъхна в колана си.
Раздрусана, но необезсърчена, Джанис ми помогна да се надигна и ме побутна към монах Лоренцо, който разтвори ръце и прегърна и двете ни нежно. Не проговорихме, тъй като нямаше нужда. И тримата знаехме, че оттук нататък нещата можеха само да се влошат.
— Какво следва сега? — попита Умберто. — Пак сме в задънена улица.
— Може би отново трябва да се смъкнем надолу — отбеляза Джанис.
Умберто попита и монах Лоренцо, но отговорът бе абсолютно неясен.
— За да намериш злато, трябва Данте да ти стане водач — преведе Умберто и се намръщи. — Това пък какво означава?
— Означава — отговорих бързо — да вървиш по дяволите.
Умберто присви очи.
— Май вие двете не осъзнавате, че ако не ми помогнете, наистина ще отидем в ада!
— А ако ти помогнем и намерим камъните, тези джентълмени просто ще ни пуснат да си ходим? — попитах заядливо.
— Това е споразумението — сериозно отговори Умберто. — След като намерим камъните, те ще са по-благосклонни.
— Добре! — извика Джанис, като коленичи и започна да копае демонстративно. — Да намерим проклетите камъни! Хайде, помогнете ми! Тук някъде трябва да има изход… Чакайте! Открих нещо!
Тя почисти пръстта колкото можеше.
— Какво по дяволите е това?
Минаха няколко секунди преди да осъзнаем отвратителната истина. Подът на пещерата се състоеше от разхвърляни човешки кости.
X.
— Мили боже! — извика Джанис. — Това е масов гроб!
Тя отскочи назад и притисна ръкава на блузата си към носа си.
— Чумата! Микробите! Всички ще умрем!
Паниката й уплаши и бандитите. Умберто се опита да ни успокои със строг тон. Единственият, който не изглеждаше уплашен от откритието, бе монах Лоренцо. Той просто сведе глава и промърмори нещо, което звучеше като поетична смесица от италиански и латински.
— Черната смърт пази вратата на девицата — преведе Умберто, като изгледа Джанис и мен. — Това говори ли ви нещо?