Монах Лоренцо не постигна никакъв успех в диалога с конете, затова се обърна към ковчега, търсейки по-лесен противник. Опита се да го задържи на едно място, но докато се мъчеше да го хване по-здраво, раздвижване по пътя зад него го накара да вдигне очи и да осъзнае, че ковчегът беше последната му грижа.
Следваха го двама бандити, твърдо решени да се доберат до съкровището. Камшикът и броеницата се оказаха единственото му средство за защита. Изведнъж един от разбойниците се изравни с каруцата и се опита да се хване за нея, стиснал нож в беззъбата си уста. Монах Лоренцо, обладан от внезапна ярост, размаха камшика и чу, че злодеят вика от болка. Бузата му бе разкървавена. Когато монахът замахна отново, разяреният бандит хвана камшика и го изтръгна от ръката му. Останал само с броеницата и кръста, Лоренцо започна да замеря бандита с остатъците от обеда си. Но твърдостта на хляба не успя да му попречи да се качи в каруцата.
Когато видя, че врагът му е лишен от амуниции, разбойникът скочи на крака триумфално и размаха ножа пред треперещата си мишена.
— Спри в името на Христос! — извика монах Лоренцо, като вдигна броеницата си. — Имам приятели в рая, които смъртно ще те покосят!
— Така ли? Не ги виждам никъде.
Точно в този миг, капакът на ковчега се отвори и обитателката му — млада жена с рошава коса и искрящи очи като на ангел отмъстител, се надигна решително. Бандитът изпусна ужасено ножа си и посивя от страх. Без колебание, ангелът скочи от ковчега, грабна ножа и го заби в бедрото на собственика му.
Раненият изпищя, изгуби равновесие и падна от каруцата. С пламтящи от вълнение бузи, момичето се завъртя усмихнато към монах Лоренцо.
— Не, Жулиета! — настоя той и я бутна обратно в ковчега. — В името на бога, стой си там тихо!
Монахът затръшна капака над възмутеното й лице и се огледа за втория бандит. Той обаче не бе безумец като другаря си и не възнамеряваше да се метне в препускащата каруца. Вместо това се опита да хване юздите и да спре конете. За ужас на Лоренцо, мярката се оказа ефективна. След около половин километър конете спряха.
Едва тогава злодеят се приближи до каруцата и монах Лоренцо забеляза, че е самият главатар на разбойниците, очевидно незасегнат от битката. Залязващото слънце го озаряваше с напълно незаслужен бронзов ореол. Монахът се изуми от контраста между лъчезарната красота на провинцията и зловещата свирепост на обитателите й.
— Какво ще кажеш, отче — любезно започна бандитът, — ще ти подаря живота, дори каруцата и хубавите коне, срещу момичето?
— Благодаря за щедрото предложение — отвърна монах Лоренцо, — но аз съм заклетият покровител на благородната дама и не мога да ти я оставя. Ако го направя, и двамата ще отидем в ада.
— Пфу! — презрително изсумтя разбойникът. — Момичето не е по-благородно от мен и теб. Всъщност, силно подозирам, че е курва от семейство Толомей.
Откъм ковчега се чу възмутен вик и монах Лоренцо бързо затисна капака с крак.
— Тази светица наистина е от семейство Толомей — призна той. — И всеки, който сложи ръка върху нея, ще навлече война върху рода си. Сигурен съм, че господарят ти, Салимбени, не желае подобна вражда.
— Ах, вие монасите и церемониите ви — грубо отвърна бандитът. — Не ме плаши с война, проповеднико. Там е силата ми.
— Умолявам те да ни пуснеш! — настоя монах Лоренцо, като вдигна броеницата си с надеждата да улови последните слънчеви лъчи. — Или, кълна се в тези свети зърна и раните на Христос, господ ще те прокълне и ангелите ще се спуснат от небето, за да убият децата ти в леглата им!
— Добре дошли да са! — ухили се злодеят и извади сабята си. — Бездруго имам прекалено много отрочета.
Той прехвърли крак през главата на коня си и скочи в каруцата с ловкостта на танцьор. Забеляза как противникът му се сви ужасено и се засмя.
— Защо си толкова изненадан? Наистина ли смяташе, че ще те оставя жив?
Главатарят размаха сабята си, а монах Лоренцо се отпусна примирено на колене, стисна броеницата си и зачака удара. Да умре на деветнайсет години бе жестоко, особено когато никой нямаше да стане свидетел на мъченическата му смърт, с изключение на Светия Отец, който не бе прочут със спасяването на умиращите си синове.