— Да!
Това бе единствената дума, която изскочи от устата му, докато нетърпеливо вдъхваше живот на зашеметяващите черти на младата жена. След като завърши картината, отстъпи назад и се отпусна изтощено на стола до Данте. После се протегна към чашата вино, която си бе сипал в друг, отдавна отминал живот, преди цели седем часа.
Точно в този момент, на вратата се почука.
— Шт! — изсъска маестро Амброджио, като размаха предупредително пръста си към лаещото куче. — Вечно мислиш най-лошото. Може да е друг ангел.
Но веднага щом отвори вратата, за да види какъв демон му бе изпратила съдбата в този нечовешки час, той осъзна, че Данте бе прав.
Навън, в премигващата светлина от окачена на стената факла, стоеше Ромео Марескоти, чието измамно чаровно лице бе украсено с пиянска усмивка. Маестро Амброджио познаваше младежа не само от кратката им среща преди няколко часа, но и от предишния месец, когато мъжете от семейство Марескоти му позираха един по един, за да пресъздаде чертите им във впечатляващ стенопис в палат Марескоти. Патриархът на семейството, коменданте Марескоти, настоя да представи рода му от далечното минало до наши дни с почетните прадеди в центъра. Всички участваха в битката за Монтаперти, като живите се носеха из небето в образите на седемте добродетели. Семейството се развесели страхотно, когато на Ромео се падна най-неподходящата роля за характера му. Маестро Амброджио бе принуден да фалшифицира настоящето, както и миналото, като претвори чертите на най-прочутия любимец на жените в Сиена в лицето на принца, седнал на трона на целомъдрието.
Сега прероденото целомъдрие избута създателя си настрани и влезе в ателието, където затвореният ковчег стоеше на пода.
— Свърши ли вече картината? — попита Ромео, като се огледа наоколо. — Искам да я видя.
Маестро Амброджио затвори тихо вратата, притеснен от очевидното пиянство на събеседника си.
— Защо искаш да видиш картина на мъртво момиче? Сигурен съм, че навън има много живи красавици.
— Вярно е — съгласи се Ромео, като се огледа и най-после забеляза новата картина. — Но това е прекалено лесно, нали?
Той се приближи до портрета и го огледа с очи на експерт. Експерт по отношение на жените, а не изкуството, разбира се. След малко кимна.
— Не е лошо, художнико.
— Благодаря, но истинският творец е господ. Още вино?
— Разбира се — отговори младежът, като пое чашата и седна върху ковчега. — Какво ще кажеш за тост за приятеля ти господ и шегичките, които си прави с нас?
— Много е късно — отвърна художникът, като седна до него. — Сигурно си изморен, приятелю.
Ромео седеше като омагьосан от портрета и не можеше да откъсне очи от него. Най-после заговори и в гласа му имаше искреност, която бе нова дори за него.
— Не съм толкова изморен колкото буден — каза той. — Чудя се дали някога преди съм бил толкова буден.
— Това се случва често, когато човек е полузаспал. Само тогава истинските очи на душата се отварят.
— Но аз не съм заспал, нито искам да съм. Никога вече няма да спя. Мисля, че ще идвам тук всяка вечер и просто ще седя при теб, вместо да спя.
Развеселен от пламенността, привилегия на младите, маестро Амброджио вдигна очи към шедьовъра си.
— Значи я одобряваш? — попита той.
— Одобрявам? — Едва не се задави Ромео. — Обожавам я!
— Можеш ли да боготвориш в подобен храм?
— Не съм ли човек? Но като мъж, изпитвам силна мъка при вида на подобна похабена красота. Ако някой можеше да убеди смъртта да я върне!
— И какво тогава? — намръщи се художникът. — Какво би направил, ако този ангел бе жива дишаща жена?
Ромео си пое дъх, но думите му убягнаха.
— Аз… не знам. Бих я обичал, разбира се. Знам как да обичам жена. Обичал съм много.
— В такъв случай по-добре, че не е жива. Защото вярвам, че, тази жена би изисквала повече усилия. Всъщност, предполагам, че за да впечатлиш дама като нея би трябвало да влизаш през входната врата, а не да се промъкваш през прозореца като крадец.
Младежът замълча и маестрото продължи по-уверено.
— Има разлика между похот и любов. За да задоволиш първата са ти нужни само мили думи и хубави дрехи. Но за да се сдобие с втората, човек трябва да се лиши от реброто си. В отплата, жена му ще превъзмогне греха на Ева и ще го върне в рая.