Всички доводи Жулиета приемаше някак по-спокойно, но кажеха ли й, че ние сме все пак от България, да не забравяме — това е малка страна, не може да има големи претенции, чак тогава тази жена, която и без това полагаше много усилия да изглежда сдържана, когато никак не беше, избухваше без задръжки. Тя се беше родила и отраснала в краен квартал. Никога не забрави това деление, което са имали децата от центъра на Несебър от полуострова и онези отвъд проелака. Някога тази жажда да докаже, че не са „по-малко“ децата от крайния квартал, не угасна у нея. „Добре, нека да приемем, че ние сме от крайните квартали на земята. Какво от това? Да кажем, че тук не могат да се родят талантливи, работливи, амбициозни, кадърни да изнесат една голяма спортна битка докрай? Точно тук няма да се оставя да ме пречупят!“
В същност за пръв път след това толкова тежко заседание, в което Жулиета спечели толкова важна победа, видях онзи пристъп на главоболие, с който после често щях да се срещам. Тогава това ми се видя много тежко, много страшно разплащане за победата. Така го нарече тя — разплащане за победата, а аз не знаех има ли победа, която може да плати тази трагедия, която виждах…
Некоронованата кралица и българската вихрушка
Ето ни накрая на това световно първенство в Копенхаген. 1967 година. Жулиета не можеше място да си намери от това, което й предстоеше. Беше успяла да види съперничките на своите момичета и непосредствено преди световното първенство. Знаеше с какво точно ги е изпреварила. Очакваше главоломния успех. Предвкусваше го. Не можеше да стои в хотела, пощуряваше в тренировъчната зала. Нямаше търпение да започне най-сетне първенството.
— Измисли нещо! Нека да видим нещо много датско.
— Добре, да видим Торвалдсен, да видим галерията. Откъде да зная кое е по-датско?
Вървяхме, разглеждахме галерията. Жулиета се стараеше да се откъсне от мислите за състезанието, правеше обобщаващи бележки. Не знаех откъде ги взима, като имах чувството, че нищо не вижда от картините.
— Не ти ли се струва, че всички жени по всички платна са много самотни, че всички мъже са много отчуждени от живота, някак отнесени… Лесно му е било на Торвалдсен. Избрал големите личности на всички времена, придал им повече величие, отколкото може да има и най-голямата личност, и ето ти го изключителния Торвалдсен. Нека да намери обикновени деца и да направи от тях необикновени личности…
Не я прекъсвам. Зная, че и е нужно да намери някакъв отдушник. Нека да му е лесно на Торвалдсен с неговите изключителни личности, които е направил още по-изключителни. На Жулиета сега й е най-тежко, напрежението е неимоверно. Наближава големият час, а това още повече сгъстява боите и на надеждите, и на страховете. Изведнъж млъква и, както си върви нехайно из залата с картините, рязко се отправя към другия край.
— Не може да бъде, това не е датчанка! Това непременно е рускиня.
Наистина, когато стигаме до портрета, който е видяла от другия край на залата, прочитаме — княгиня Наталия Никоаевна…
Жулиета ликува:
— Видя ли? Казах ли ти? Нали ти казах, че това не може да бъде датчанка, че е рускиня? Нали казах…
— Добре де, каза, какво от това?
— Много нещо. Ще ми се смееш, като чуеш. Просто от другия край си казах — ако това е рускиня, ако съм я познала, утре от всички краища на тази грамадна копенхагенска зала ще ни забележат. Няма да ни смесят с никои други…
Жулиета искаше да говори за своята утрешна надежда, търсеше поводи, даваше си кураж с такива „предзнаменования“. В същност история, позната на всеки студент, тръгнал към поредния си изпит. Жулиета беше тръгнала към първия си, най-голям изпит на треньорка.
Това, което дойде на другия ден, надминаваше всички очаквания. Вярно, в супермечтите на Жулиета влизаше и такава надежда — Мария световна шампионка, но това, което последва, беше над всичко. Мария не стана световна шампионка, но успехът й засенчваше всички титли. Некоронованата кралица, както я нарекоха тогава вестниците, беше така бурно акламирана, така рекламирана от вестници и списания, че това наистина беше победа, по-голяма от самата титла. Отнеха й титлата за просрочени две секунди, които така и не разбрахме кога и как са били просрочени. Може би малко по-дълъг поклон към тази възторжена публика… Ние и досега си оставаме най-безхитростната делегация, никога незнаеща каква нова клопка може да й донесе всяко ново състезание. Обръчите ни се разширяват с два сантиметра, на други — и с пет, но наказанието е за нас. Вече очакваме, че сме победители, когато разбираме, че точките се изчисляват не по този начин, по който сме ги изчислявали — изобщо все нещо се случва. Но това, което ни се случи в Копенхаген, беше скандално. Не случайно в датските вестници се появи и такова заглавие „Скандал в КБ Хален“. Жулиета с право казваше: „Това може би е по-добре за Мария“. Но все пак в протоколите шампионката бе друга. — Нищо, Мария ще става шампионка и, струва ми се, неведнъж…