Вестниците отбелязаха и „българската вихрушка“, която едва не помела досегашните представи за художествената гимнастика. Българската вихрушка — Нешка Робева беше щастлива с първия си медал от световно първенство, от това, че напразни са били страховете й. От сто места беше чула, преди да тръгне, че специалистките са спорили за нея, че силно се съмняват в нейното представяне, че нямало да бъде харесана на световното първенство. Там изискванията били много академични, никой нямало да прости експериментите на Жулиета и т.н., и т.н. Все от този род. Мария дори не подозираше, че изглеждала от тази страна грозно, от другата — зле. Тук изглеждаше добре от всички страни. Публиката я аплодираше, дори само като прекоси залата, Браво, Мария! Красимира също беше щастлива. И тя с медал. Бяха забравили да й го дадат, после дойдоха да се извинят и направиха по този случай малко тържество.
През цялото първенство Жулиета беше с онова нейно страшно главоболие, което я подлудяваше. Винаги, когато я погледнех в това състояние, смятах, че съм длъжна да извикам веднага бърза помощ, и винаги ми казваше; „Не искам никой да разбере“. Сега искаше някакъв грим, с нещо да скрие жълтия цвят на лицето, който бе направо страшен. Ето, че и голямата радост може да я доведе до това състояние. Странно бе, че все пак отнякъде набираше сили да отиде до момичетата преди всеки старт. Как успяваше да ги заблуди, че е спокойна, не зная, но после всички за това говореха, че като дойде и каже няколко думи, се отпускат и тръгват вече с друго настроение.
В същност това беше първото и последното прилошаване на Жулиета на състезание. Така беше възмутена от себе си, че все казваше, че не може да си го прости. Не можех да разбера какво е виновна, че я боли главата, и що за ненормална взискателност е това. Как така не можеш да си простиш, че ти е било лошо? „Ами длъжна съм точно тогава да съм добре, Всичко се тренира. А най-много от всичко един треньор трябва да тренира поведението си на състезание. Казвам ти, че повече няма да ме видиш в това състояние на състезание.“ Наистина, повече никога не я видях с главоболие на състезание. Веднага след това — да. Но докато се водеше борбата, Жулиета беше царствена, величествена. Всяка крачка показваше власт. Момичетата чувствуваха силата в нея. Излиза, че наистина всичко се тренира. Тя беше тренирала и специалната си царствена походка, и това повдигане на главата, което й придаваше доста надменен вид, н тази непристъпност за всичко, което не е нейна гимнастичка.
Когато се върнах, в редакцията намерих две статии от две преподавателки във ВИФ. Много се възмущаваха, че Жулиета не била възпитала чувство за време у своите гимнастички. Как така ще ни взимат шампионската титла заради треньорско недоглеждане? Как така Мария ще се покланя две секунди повече на публиката? Спомням си, едната статия беше озаглавена „Десет пъти защо“. На треньорката Шишманова се задаваха десет убийствени въпроса от една страшно възмутена специалистка по художествена гимнастика.
Но Жулиета вече беше твърдо решила да не се трогва повече от специалистките. По-късно, когато стана въпрос да ги викат за определяне на състава за Варненското първенство, треньорката казваше:
— А не, викайте ги вече на кафе. Състава определям аз.
Разбира се, със съответната аргументация. Толкова международни, толкова вътрешни първенства през този период, ето ти точките от класацията. Всички са били поставени при едни условия, във Варна ще участвуват първите три. Жулиета не искаше повече да чува коя откъде изглежда зле, не искаше да чува, че някоя с предупредила, че с толкова риск е много рисковано и други подобни мъдрости. Беше поставила като девиз на нашата художествена гимнастика — за голямото с малко не се тръгва. Онези, които са искали през това време да правят туршии, да шият гоблени и да правят гимнастика, могат да запазят сега драгоценното си мнение. Имаха възможност да се състезават с нея, състезаваха се. Ето резултатите. Първа по тази класация (система, обявена веднага след Копенхаген) — Нешка Робева, втора — Мария Гигова, трета Румяна Стефанова.
За Нешка и Мария вече наистина нямаше никакви възражения, но защо и Румяна. Защото си е завоювала това право, И отсега нататък ще се знае — всеки трябва да воюва за правото си да бъде в този отбор.