— Защото съм треньорка на трите. Това значи предателство към другите две.
— А като го мислиш, като си го мислила толкова дълго, като все пак си се нагласявала на тази вълна, не е ли предателство?
— Не, разбира се. Длъжна съм да мисля, да предвиждам, да си давам точна сметка за нещата. Това ми е работата. В Копенхаген хвърлих всичко. Там можех да им кажа — „Играйте, без да мислите за съдийки и оценки. Това никак не е важно. Играйте, искам да ви видят“. В Копенхаген търсех ефекта, тука вече търся победата. Между Копенхаген и Варна трябваше да се премислят много неща. Не стига да подготвиш оригиналните си съчетания. Не стига дори да ги изиграят блестящо. Трябваше да се проучва обстановката на състезанията. Кое грабва публиката, кое прави впечатление, кои акценти се отбелязват, кое респектира съдийките? Какво плаши момичетата, кое ги депремира, как понякога от депремиращия момент да направиш мобилизиращ? Как да се изолират от конюнктурата иа състезанието? И на всички ли едно им е нужно? Мария става два пъти по-хубава пред публиката. При Нешка е много важно да се преодолее комплексът на първите тактове. Трябваше да й се моделира и загряването, и влизането на терена. Ти знаеш, и аз си имам проблеми, трябва да изключа главоболието на състезанието…
Тук вече изтръпнах. Представих си какво ще стане, ако този пристъп я връхлети точно на състезанието. Изглежда Жулиета усети какво съм си помислила.
— Не се безпокой, аз още в Копенхаген ти казах, че това повече няма да се повтори.
Знаех, че страшно вярва в способността си да си внушава, но не можех да бъда много сигурна, когато ставаше въпрос за такова нещо като главоболието.
Жулиета не можеше да спи в такава нощ, разхождаше се нагоре-надолу. На мен ми се спеше, та ми беше лошо. Никак не съм свикнала на безсънни нощи. Едно от нещата, които най-много обичам, е да си спя, но знаех, че нищо няма да излезе.
— Моля ти се, не си въобразявай, че ще те оставя да заспиш. Виж го вече слънцето в стаята, за кога ще спиш? Ей сега ще направя по едно кафенце. Не мога да си представя как може треньорката да излиза по време на състезанието от залата, когато играят нейните възпнтанпчки, защото се вълнувала, страх я било да гледа. Ами ако тебе те е страх, на тях какво им е? Или те не се вълнуват. „Ей, не заспивай, в такъв ден не се спи. Ще направя по още едно кафенце.“
— Жулиета, не ти ли минава поне за минутка такава мисъл, че шампионка може да стане Любов Парадиева, Галима Шугурова, нали сама казваш, че много ти харесва. Уте Леман, някоя от чехкините… Знаеш колко са силни в съдийството…
— Трябваше да те оставя да заспиш! Как можеш да ми задаваш такива въпроси? Не ми минава през ума. Нито за минутка. Нито за секунда. Никоя не е като Мария. Няма сега такава гимнастичка и скоро няма да се появи!
Тази жена наистина много рядко грешеше, когато говореше за състезанието, което предстои да се види. Виждаше го предварително. Дори с някои изненадващи подробности…
Но време беше вече да тръгваме за залата. Беше дошъл този наистина голям ден за българската художествена гимнастика.
Мария си взе короната
Залата е вече препълнена. Децата — прегракнали от скандиране, още преди да е започнало състезанието. Група съветски туристи обявяват на своите, че имат поддръжници — „Молодди“. Чува се „Дотлоху“ от чехословашкия сектор. Сезонът е преминал, но все пак Варна си е международен курорт. А преди всичко — български град. Нашите хора ще видят най-сетне тези български момичета, за които толкова много се говори. Малките гимнастнчки на ЦСКА са дошли със своите простички лозунги, които изведнъж се харесват на цялата публика и се подемат. „Дайте й короната“ — това, разбира се, е за некоронованата кралица Мария. „Нешка няма грешка“ — тази закачка си остава и досега, където и да я видят хората — и познати, и непознати, така я поздравяват. „За Руми няма думи“… Тези лозунги се подават от всички страни на залата, Децата са страшно горди, че публиката така приветствува тяхното хрумване, горди, че са на световно първенство. Сега ще видят най-големите гимнастички на света…
Ще видят, че най-голяма между големите е нашата Мария. Блестяща, съвършена. Залата иритихва, да не би някакъв случаен шум да наруши това необикновено очарование. Мария се движи леко, ефирно, като синьо облаче в летен ден. Изглежда нежна, крехка, въздушна. Никой не подозира колко сила има в това момиче. Обръчът, въжето, топката, се движат покрай нея, като че тя не ги докосва. Има нещо, което отделя тази гнмнастичка от всички останали. Няма сравнимост, то си е нещо друго, някаква особена порода — шампионска. Истинска кралица. С пълния блясък.