Във всеки нов град — повече публика. Изглежда славата вече върви на крачка пред тях. В Чикаго на един прием, даден от кмета на града, дамите опипват дрехите на нашите момичета. Просто не могат да се сдържат, не могат да не задоволят голямото си любопитство. „Това от България ли е?“ „Да, модна къща «Лада»“ — казват момичетата, ей така, на шега. И тръгва тази шега. Иди обяснявай — всичко е вече „Лада“, (и костюмът, който Нешка си е оплела). „Великолепно! Може ли да си запишат…“
Един гръцки емигрант иска момичетата да се хранят в неговия ресторант. Безплатно. Просто да им се порадва, да се погордее с тях, както обяснява на организаторите. Тук не са явно много силни в географията, та го питат сънародници ли са. Да, почти, на две крачки. Човекът в този момент наистина чувствува, че по сънародницш не могат да бъдат. Програмата с много сгъстена, но момичетата все пак за малко отиват до ресторанта на „съседа“ и виждат, че той наистина се е постарал да им направи угощение с всички балкански деликатеси.
Жулиета е доволна за своите момичета. Полага им се наистина след толкова работа да се отпуснат и да играят — така, за удоволствието да се играе. Хубаво е да не мислиш за съдии, за оценки, за класиране. Да те носи вълната на възторжената зала. „Ей, деца, така и кралски особи не са били посрещани, както вас ви посрещат. Ето, това се казва тур за овации!“
Наистина чудесен тур за овации в един континент, който иска да се запознае с художествената гимнастика тъкмо чрез шампионките й. „Златните момичета“ на България шествуват победоносно. И ето че след тази обиколка трябва да отидат във Франция за друга обиколка. Вече са стегнали сакчетата, готови за обратен път, когато от посолството идват да кажат, че Жулиета трябва да остане с Мария Гигова и Нешка Робева. Имат лична покана за участие в шоуто на един от най-популярните американски артисти — Джон Карсън. Жулиета се колебае. „Вече сме се приготвили. Отборът заминава за Франция. Там ни чакат. На момичетата никак не им се остава повече. Искат да пътуват всички заедно…“
— Ама вие чувате ли се какво говорите? Това е предаване на канал, който гледат и президентите на САЩ. Карсън е супер-звезда и кани само суперзвезди. Да предават по този канал на телевизията български гимнастички — за такава реклама не сме и мечтали. Не може да откажете, не бива. Не става дори въпрос за отказване. Трябва само да се стегнете. Ще ви гледат целите Съединени щати, разбирате ли?
Започват по нещо да разбират. Какво има да се стягат? Щом ще играят, ще сложат най-хубавите трика… И точно тук, при този толкова прочут Карсън, трябва да видят какво е теснотия. В края на краищата — студио, а не зала. Точно тук Жулиета трябва да се поздрави, че е подготвяла момичетата си за игра във всяка обстановка. Ще успеят, ще се справят, ще намерят начин да покажат най-хубавото от съчетанията си и при тези условия. Те играят така, че „целите САЩ да видят действително нещо хубаво“.
— Възхитително! — казва Карсън. Момичета, къде се намира тази ваша България? Всички ли са така хубави там, всички ли са така темпераментни като тази ваша Нешка?
— Всички!
— Не може да бъде. Ще ме поканите ли да дойда да видя? Да, елате, ще видите най-хубавата част на земята.
— И това казвате, след като сте били тук!
— Да, ние бихме могли да сравним, вие още не…
— Чудесно.
— Ще видите нашето Черно море.
— Пълно с акули…
— Не. Водата е чиста, бистра, прозрачна…
Малкото българи, които са там, на другия край на света, за да вършат своята работа, са особено щастливи днес. Те броят колко пъти са споменали по американската телевизия България в това предаване. 18 пъти. „Можете ли да си представите? Какво направиха две момичета! Другарко Шишманова, вие не знаете какво богатство държите в ръцете си. Така и не разбрахме къде ги е видял Карсън. Видял ли ги е или е чул за тях, все едно, това означава, че са успели да станат страшно популярни за краткия си престой. Карсън кани само суперзвезди. А ето че заедно с гимнастичките и нашият търговски представител имаше възможност да даде кратко интервю…“
По-късно, при обиколката на Франция в чест на този празник на ФСЖТ, в работническите квартали на Париж, в работническите квартали на другите френски градове, тези момичета трябваше да се сблъскат с още по-тссни сцени от студиото на Карсън, да играят дори на открито, дори на дъжд. Играят. Хората тук толкова много им се радват. Френските работници ги приветствуват бурно, сърдечно. Те се гордеят по свой начин с тези момичета — ето какви са децата на работниците от една социалистическа страна.