— Можеш ли да си представиш — все й е едно, къде ще се класира нейната Нешка, а това, че аз ще стана първа — като че ли не я интересува. Можеш ли да си представиш…
Бяха минали пет години, а Румяна не преставаше да се вълнува и да преживява онова огромно огорчение. Когато й казах, че точно в момента Жулиета прави опити да си я върне в художествената гимнастика, в нейната естествена среда, Руми се обърка съвсем и още повече се заинати:
— Ето, виждаш ли я — нея никой никога не може да я разбере. За какво съм й изтрябвала точно аз, когато тя винаги си е обичала Нешка.
— Нешка винаги е мислела, че Жулиета е обичала само Мария.
— Глупости, Нешка е глупава.
— А може би и ти…
— Дано — светна Руми и може би за пръв път й мина през ума, че през тези години те са били глупави.
Жулиета ги обичаше като свои деца. Може ли някога някой човек сам на себе си да каже кое от своите деца обича повече? И можеш ли някога своите деца да спреш да си задават този най-безсмислен въпрос …
Кое най-много похабява треньора…
Жулиета много дълго, много възторжено говореше за радостта на големия треньор от възраждането, от това, че вижда как във второто поколение спортисти се губи много по-малко време, защото опитът, рутината, похватът си казват думата. После идваха дни на спад, в който се успокояваше само с това, че това второ поколение е изпуснато. От неопитност, от много, прекалено много вживяване в проблемите на големите не е видяла колко много му липсва на това второ поколение. Сега, като се организира, ще може да подхване третите от по-отдалече. Няма никаква немарливост да й играе зли номера, ще ги види тези мъничките, още докато са мънички, и ще наложи при тях това, което е елитна методика, елитна техника, елитна педагогика. И така, в разгара на трескавите големи планове греши: „Край. Много съм изморена. Много изчерпана. Няма да ми стигнат силите“.
Виждах, че е права. Ужасно права. Всички опити да се повдигне духът изглеждаха като най-неуместни лозунги. Жулиета виждаше, че се заемам с несвойствена задача, в която не вярвам, и бързаше да ме избави от това глупаво положение.
— Искаш ли да знаеш кое точно най-много изхабява треньора? Не, не се сърдя на Юруков, когато казва, че съм изчерпана. Той е прав. За съжаление, хиляди пъти прав! Искам да знаеш кое най-много изхабява. Това е необходимостта да слушаш посредствени жени акъл да ти дават. Много дълго ги слушах. Много дълго акъл ми даваха. Ти знаеш ли, че след Копенхаген, както бях казала, че вече състава определям аз и не искам да зная коя какво вижда от тази и онази страна и на коя коя й изглежда зле и коя къде — грозна, все пак трябваше да изслушвам специалистките. Е, добре — чух ги. Ти знаеш ли, че една стана и предложи състав, в който ги нямаше Мария и Нешка? Боже мой, нищо против специалистките и треньорките, но нека имам правото и аз да попитам нещо — какво прави всяка от тях. Нека да подготвят състезателки, които да ме изплашат. Нека да станат конкуренция, която дъх да не ми даде да си поема. Кажи ми как да приема това предложение — състава за Варна без Мария и Нешка — като неграмотност или като недобросъвестност? И в двата случая не може да ми бъде леко. Как след това да срещам тази колежка и да я уважавам? А между впрочем, аз се чувствувам сега много по-неудобно от нейното недоброжелателство или неграмотност, отколкото самата тя. Ти поне знаеш, че няма случай, в който да не искам да науча нещо ново.
Вярно, нямаше такъв случай, в който Жулиета да знаеше, че може да научи нещо, и да не го използуваше.
Бяха се събрали състезателите по спортна гимнастика — най-елитните от планетата, на своето световно първенство във Варна и Жулиета, разбира се, се включи във водовъртежа на това изключително състезание. Наблюдаваше двубоите, възхищаваше се на големите, отиде да поздрави Толкачов за това явление в гимнастиката Андрианов, но ни за секунда не забравяше, че трябва да измъкне оттук своята поука. Искаше да разбере какво правят прочутите японци малко преди състезанието, когато се затварят в своята тъмна стаичка и стоят там цяла вечност, както им се струваше на останалите. Професор Канеко предпочиташе да се шегува:
— Цяла вечност! Мадам! Сега виждам колко са склонни да, преувеличават европейците. Каква ти вечност! Само няколко минути!
— И все пак, какво правите в тези няколко минути?
— Това са наши, съвсем източни методи. Не са за европейци. Мадам, повярвайте ми, не си струва трудът, който си правите. Нищо особено.