Гимнастиката отиде много напред. Онези, които са проследили целия й път, не могат да не знаят колко много й е дала Жулиета. Не могат да не я виждат още дълго и дълго в гимнастическите зали. И струва ми се, все по-често ще я виждат в български победи, които ще напомнят винаги за тази, която ги направи така категорични. Човек, който е живял като Жулиета, не може да си отиде от живота, без да остави трайна следа. Често виждаме в гимнастиката на тези, които идват, по нещо от нейния стремеж за непрекъснато обогатяване. Но Жулиета остави и свои наследнички, които ще продължават да ни напомнят за нея.
Едно момиче, Кристина, това, на което даде живот, и гимнастика играе така, както сигурно Жулиета е искала да играе. Ако може майка й да я види сега, ще се изненада от все по-голямата прилика. Нешка, която продължава делото на Жулиета в тренировъчната и състезателната зала. Ако може да я види, сигурно много ще се гордее с нея. Нешка е треньор от голяма класа, голям творец. У нея се е пренесъл този дух на Жулиета — да създава, непрекъснато да живее с треската на новото. Нещата странно се повтарят. И Нешка трябваше да изпита огромното задоволство от един „скандал“. Да чуе как в продължение на двадесет минути десет хиляди англичани скандират „Илиана“, докато се събере съдийската комисия, докато повиши оценката на тази нейна Илиана, за да вземе златния медал, който й се полагаше. Изглежда това е съдбата на българските гимнастички, да си пробиват път с гръм и трясък…
Мария влезе в кабинета на Жулиета, седна на нейното бюро, после зае и нейното място в международната техническа комисия при ФИГ. Трябва заедно с Лили да управлява този „неуправляем женски свят“. До себе си двете имат още една жена — председателката Наталия Петрова, с предълъг стаж в тези женски вражди и помирения. Мария, една толкова млада зам.-председателка, трябва бързо да изучи сложната наука на управлението. И така Нешка често може да се връща към това, което треньорката й давала в тренировъчната зала Мария сама трябва да търси тези сложни, трудни закони на ръководството. Кристина, Нешка и Мария — трите, на които Жулиета е дала много, сега се стараят да вложат този капитал в гимнастиката, в българската школа, която трябва да запази своето място между лидерите.
Струва ми се, че ако можеше сега да ги види, Жулиета би казала на всяка по нещо. Тя все искаше много.
Сигурно от Кристина би поискала повече упоритост, повече дисциплина. „Талантът е нещо, което никой няма право да пилее. Рядко му се пада на човека дарба и дързост на едно място, трябва да ги пази.“
На Нешка: „Не слушай кой какво е казал, слушай как кънти залата, когато играят твоите момичета. Горе главата! Трябва да стъпваш така, че от всички краища на залата да се вижда — минава треньорката на най-големите гимнастички, минава треньорката на шампионките…“
Какво би казала на Мария? Може би: „Ти си от онази рядка порода на шампионките, на победителките. Ще се справиш…“
София, 1981