Скоро ще се спусне вечерта и бистрото нощно небе ще се посипе с летни звезди. Аз, както винаги, ще бъда тук и ще пуша цигара край плискащите се вълни. Реших да оставя последното писмо на Клия без отговор. Не искам никого да насилвам, да давам обещания, да мисля за живота в рамките на договори, решения, уговорки. Клия сама трябва да разтълкува моето мълчание според собствените си нужди и желания, да дойде при мен, ако ме иска, или не — това само тя знае. Нали всичко зависи от нашето тълкуване на заобикалящото ни безмълвие? Така че…