Не каза нищо повече. Помбал продължи да се зяпа в огледалото; виждаше се, че вроденото му любопитство се бори с безутешната апатия на летния ден. Не ще и дума, че малко по-късно щеше да се озове в апартамента си с някое изнемогващо объркано създание, чиято изкривена усмивка не би могла да предизвика у него никакви други чувства освен съжаление. Не мога да кажа, че приятелят ми бе лишен от добро сърце, защото винаги се застъпваше за тези момичета и се опитваше да им намери някаква работа; истината е, че повечето консулски служби в града бяха претъпкани с бивши проститутки, които полагаха отчаяни усилия да изглеждат прилично; и всички те дължаха местата си на настойчивите молби, с които Жорж досаждаше на колегите си от кариерата. Но на този свят няма жена, която да е толкова скромна, изтощена или стара, че да се откаже от онези външни прояви на внимание, от онези малки любезности и изблици на ухажване, които аз свързвам с галския темперамент; евтиният френски чар е по външните ефекти, ала той се изпарява много лесно, за да се превърне в също така силното по външни ефекти френско високомерие и умствена леност, която пък, подобно на френската мисъл, се разбива на пух и прах в пясъчни прегради; както всъщност и прословутият френски дух, който така бързо се втвърдява в закостенели консервативни схващания. Леката въздушна игра на любов, която непрекъснато занимава мислите и действията му обаче, бе вечно обагрена с онова привидно безучастие, което я прави съвършено различна от мислите и действията, да кажем, на един Каподистрия, който често се присъединяваше към нас по време на сутрешното бръснене. Каподистрия притежаваше вроденото умение да превръща всичко в жена; под неговия взор дори столовете започваха да се притесняват от голите си крака. Той насищаше всичко с похот. Виждал съм как под порочния му поглед семките на разцепената диня се раздвижват! Когато застанат пред него, жените се вцепеняват подобно на птички пред пепелянка; гледат като омагьосани това тясно плоско лице и езика, който без почивка облизва тънките устни. Пак се сетих за Мелиса: hortus conclusus, soror mea sponsor…13
— Regard derisoire14 — рече Жюстин. — Как така става, че уж си един от нас, а в същото време… не си? — Разресваше тъмната си коса пред огледалото, устата и очите й като че се бяха събрали около захапаната цигара. — Ти, разбира се, си мисловен изгнаник, понеже си ирландец, но междувременно пропускаш нашата angoisse.
Това, което се мъчи да изрази, е онова отличително качество, което се излъчва не от нас, а от заобикалящия ни пейзаж — металическият мирис на изнемогата, с който е пропит въздухът на Мареотис15.
Докато тя говори, аз си мисля за основателите на града, за Бога воин в стъкления ковчег, за младото тяло, запечатано в сребро, което пътува по течението към гроба си. Или за онази голяма квадратна негърска глава, в която кънти идеята за Бог, зачената в порядъка на чисто интелектуалната игра на мисълта у Плотин. Сякаш заниманията на този пейзаж са съсредоточени някъде извън обсега на средния обитател — там, където плътта, отдавна забравила задръжките в своята преситеност, се отдава на нещо далеч по-значимо или загива в онази изнемога, която ни е позната от творбите на Музейона16, безхитростната игра на хермафродити в зелените градини на изкуството и науката. Поезията като несръчен опит за изкуствено оплождане на музите; парливата недомислена метафора с косите на Береника, които блестят в нощното небе над спящото лице на Мелиса. — А! — отново се обади Жюстин — Значи, казваш, трябва да има пълна свобода, нещо полинезийско в нашата разпуснатост. — Или поне средиземноморско, можеше да добави тя, защото подтекстът на всяка целувка е различен в Италия и в Испания; тук нашите тела са протрити и раздразнени от силните сухи ветрове на африканската пустиня и затова сме принудени да заместваме любовта с една по-мъдра, но и по-безчувствена мисловна нежност, която обаче не прогонва самотата, а само я засилва.
Сега дори градът имаше два центъра на земното притегляне — истинският и магнитният север на личността му. А между тях искрите от темперамента на неговите жители прескачаха с пращене. Духовно то му средище представляваше забравеното обиталище на Сомата17, където някога тялото на объркания млад войник е лежало заровено в божествената същност; а временният му център бе Брокерският клуб, в който като същински кабали18 брокерите на памука седяха по цял ден, пиеха кафе, пушеха смрадливи пури с отрязани краища и съзерцаваха Каподистрия — също както хората край реката съзерцават улова на рибар или рисунката на художник. За мен единият символизираше големите завоевания на човека в областта на материята, времето и пространството и суровите уроци от това поражение би трябвало непременно да бъдат предадени на победителя от ковчега; другият не символизираше нищо друго освен живия ад на свободната воля, преддверието на забравата, където се скиташе скъпата ми Жюстин и така целеустремено търсеше онази искра, която ще й върне целостта и ще я накара да погледне на себе си поновому. В нея, както във всяка александрийка, неизвестно защо разпуснатостта представляваше вид себеотричане, пародия на свободата; и ако я виждах като прототип на града, не за Александрия или Плотин си мислех, а за тъжното трийсето дете на Валентин, дъщерята, която паднала „не като Луцифер, бунтувайки се срещу Бога, а страстно желаейки да се слее с него“19. Всичко, на което държим прекомерно, се превръща в грях.
16
Александрийски музейон — „светилище на музите“, главен център на науката и културата в древния свят, основан (III в. пр.Хр.) към Александрийската библиотека от първите Птолемеи по инициатива на Деметрий от Фалерон, ученик на Аристотел. В него са живели и творили известни учени от много области на познанието от почти всички страни на Средиземноморието, които са били на пълна издръжка на Птолемеите, а по-късно и на римските императори до ликвидирането на Музейона от император Аврелий. — Б.пр.
17
Сомата символизира божествената сила, разума и вдъхновението. Хранителят на всички неща. — Б.пр.
18
Астралните тела на мъже, умрели от преждевременна смърт: „Те си представят, че телата им се движат, ала те нямат физически тела, а действат само чрез мислите си.“ (Парацелз). — Б.а.
19
„Поддържа гностичното учение, че сътворението е грешка… Представя си един първичен Бог, център на божествената хармония, който изпраща непрекъснато свои проявления под формата на двойки от мъж и жена. Всяка една от тези двойки е по-нисша от предшестващата и София («мъдрост») е жената в трийсетата двойка. Тя била най-малко съвършената. Но проявила своето несъвършенство не като се разбунтувала срещу Бога, подобно на Луцифер, а като пожелала страстно да се слее с него. Нейното падение е падение от любов“ (Е. М. Форстър „Александрия“). — Б.а.