Останала без божествената хармония в себе си, твърди трагическият философ, тя се откъсва, пропада и става проявление на материалното; и цялата вселена на този град, на света, се ражда от нейната мъка, от нейните угризения. Трагичното семе, от което израстват нейните мисли и действия, е семето на песимистичния гностицизъм.
Знам, че това отъждествяване е вярно, защото много по-късно, когато, измъчвана от безброй опасения, тя ме покани да се присъединя към малкия кръг, който всеки месец се събираше около Балтазар, видях, че най-силно я вълнуваше онова, което той имаше да каже по отношение на гностицизма. Спомням си как една вечер попита така жадно, така умолително, сякаш бе успяла правилно да разтълкува мислите му:
— Значи Бог нито ни е създал, нито е искал да бъдем създадени; значи ние сме резултат от работата на едно нисше божество, на един демиург, който неправилно е смятал себе си за Бог, така ли? Небеса, това наистина звучи съвсем правдоподобно; и този самонадеян хюбрис, който е заложен у нас.
Както вървяхме, тя изведнъж спря, защото имаше нужда да ме хване за реверите на сакото, да ме погледне изпитателно в очите и да попита:
— В какво вярваш? Ти никога не говориш, все мълчиш. Най-много понякога да се изсмееш.
Не знаех какво да й отговоря, понеже на мен всички идеи ми се струват еднакво добри; самото им съществуване означава, че някой твори. Има ли значение дали са обективно правилни, или неправилни? Те никога не могат да останат задълго.
— Разбира се, че има значение — изплака тя с трогателна настойчивост. — Има значение, скъпи, има, и то голямо.
Ние сме деца на заобикалящия ни пейзаж; той ни диктува нашето поведение, дори нашите мисли дотолкова, доколкото сме податливи на въздействието му. Не се сетих за по-добро обяснение.
— Твоето съмнение например, което съдържа толкова тревога и жажда за абсолютната истина, е така различно от скептицизма на гърците, от мисловната игра на средиземноморския ум със съвсем съзнателната му наклонност към софистика като част от играта на мисълта; а за теб мисълта е оръжие, теология.
— Но как иначе да се прецени действието?
— То не може да се прецени цялостно, докато не се прецени мисълта, тъй като самите ни мисли са действия. Това е само опит за частични преценки върху двете, което пък води до сериозни опасения.
Толкова обичах да я гледам как понякога се тръшваше върху някой зид или съборен на земята счупен стълб в порутения двор на Колоната на Помпей и потъваше в неутешима печал, обсебена от нова идея, която умът й бе прозрял и за миг усетил силата на нейното въздействие.
— Наистина ли мислиш така? — прошепваше тя с такава тъга в гласа, че макар и трогнат, на човек му идеше да се разсмее.
— Защо се усмихваш? Винаги се усмихваш на сериозни неща. А аз очаквам да се натъжиш.
Ако ме познаваше, макар и бегло, щеше да знае, че за онези от нас, които са способни на дълбоки чувства и съзнават сложността на заплетената и често объркана човешка мисъл, съществува само един отговор — иронична снизходителност и мълчание.
В нощ, така грейнала от звезди, когато светулките в сухата шумоляща трева отразяваха небето с призрачните си бледоморави, трепкащи отблясъци, не можех да правя друго, освен да седя до нея, да галя тъмната й красива коса и да мълча. Вътре в мен, като черна река, се разливаха думите на Балтазар, който четеше с глас, едновременно разчувстван и уморен от бремето на абстрактната мисъл: „Денят на тялото е нощта на духа. Когато тялото почива, духът на човека започва своя работен ден. Разбуждането на тялото е заспиването на духа, а сънят на духа е разбуждането на тялото.“ И после, като гръм, прокънтяваше неговото: „Злото е зле използвано добро“