След като бях казал на Жорж, че една година съм учил медицина, той реши, че това е напълно достатъчно, и на бърза ръка ме произведе в пълноправен лекар, след което редовно споделяше с мен собствените си неразположения, най-честото от които беше възпаление от пичи въшки, но веднъж стигна дотам, че взе да ме убеждава да направя аборт в домашни условия — върху кухненската маса. Побързах да уведомя Пърсуордън, че не съм никакъв лекар, и го посъветвах да се обади по телефона и да извика истински доктор. Телефонът обаче беше развален, а нашият боаб не можеше да бъде събуден и с топ, тъй че подтикнат от чисто любопитство и нищо повече, аз метнах шлифера си върху пижамата и тръгнах по коридора. Така се запознахме!
Щом отворих вратата, примижах от ярката светлина и гъстия тютюнев дим. Това не беше обикновено парти, защото гостите бяха трима-четирима военноморски кадети с особен вид и една проститутка от заведението на Голфо, която вонеше на тафия. Тя се бе навела над фигура, която седеше в единия край на канапето — фигурата, сега знам, бе Мелиса, обаче тогава ми заприлича на гръцка маска, изобразяваща едновременно и трагедията, и комедията. Виждаше се, че не е на себе си, виеше, но някак глухо, защото бе изгубила гласа си — като на филм без звук. Чертите на лицето й бяха хлътнали. По-възрастната жена се бе паникьосала, удряше й плесници и я дърпаше за косата с надеждата да я извади от това състояние, а един от кадетите доста несръчно я заливаше с вода от пищно изписано нощно гърне, което представляваше едно от най-скъпите съкровища на Помбал, тъй като на дъното му се мъдреше кралският герб на Франция. В отсрещния ъгъл на стаята някой мъчително се напъваше да повърне. Пърсуордън стоеше до мен и засрамен от себе си, съзерцаваше картината пред очите ни.
Мелиса бе плувнала в пот, косата й бе залепнала за слепоочията; издърпах назад мъчителите й и тя се отпусна в безизразно безмълвие, цялата се тресеше, а лицето й като че бе застинало завинаги в гримасата на неосвободен вик. Най-добре би било да се узнае къде е била, какво е яла и пила, но един поглед към фъфлещата, разлигавена от пиянство компания ми даде да разбера, че всякакви въпроси са излишни. Въпреки това сграбчих момчето до мен и започнах да го разпитвам кога курвата от Голфо е започнала да се дере неистово, защото очевидно бе в състояние на пълна истерия. Само здравенякът огняр успяваше да я удържи, и то като й бе извил ръцете зад гърба.
— Испанска муха25. Той й даде испанска муха — отвърна момчето.
В този миг тя като плъх се отскубна от ръцете на своя мъчител, грабна дамската си чанта и я стовари върху главата на един от моряците. Чантата й трябва да е била пълна с пирони, защото морякът се олюля и падна, а когато се свести, в косата му имаше парченца счупен фаянс.
Тогава тя се разхленчи, взе да се дърпа, да протестира, искаше да извика полицията. Трима моряци веднага се втурнаха към нея, сграбчиха я да не мърда и започнаха да я молят да млъкне. Никой не искаше да си има работа с военноморската полиция. Но също и с издутата й дамска чанта, пълна с шишенца беладона. Тя внимателно заотстъпва назад — крачка по крачка. (Междувременно аз премерих пулса на Мелиса, разкъсах блузата й и наведох ухо над сърцето й. Уплаших се за нея, както и за Пърсуордън, който в този момент бе заел стратегическа позиция зад креслото и се опитваше да въдвори ред.) Ала точно тогава настана нова веселба, тъй като моряците бяха успели да сгащят кресливата курва от Голфо — за нещастие обаче я бяха приклещили до красивия шератонски бюфет на Помбал, в който се намираше безценната му колекция от порцелан и керамика. За да не падне, тя се подпря на бюфета и в миг напипа неизчерпаемите запаси от бойни муниции, пусна чантата си на пода и с дивашки тържествуващ вик започна да мята порцелана с точност, на която можеше да завиди всеки добър стрелец. Из стаята захвърчаха египетски и гръцки лакримарии26, ушабти27 и севърски порцелан. Не след дълго — това бе вече неизбежно — се чу и познатият тропот от подковани ботуши и думкането по вратата, от което всички се опасяваха. Една по една светлините в цялата сграда светнаха. Пърсуордън бе видимо обезпокоен; като наемател в къщата, при това доста известен човек, той не можеше да си позволи подобен скандал, който щеше неминуемо да бъде раздут от египетската преса. Малко се поуспокои, когато му направих знак и започнах да увивам вече почти безчувственото тяло на Мелиса в един мек бухарски килим. Заедно я пренесохме по коридора и в благословената неприкосновеност на малката ми стая я извадихме като Клеопатра от килима и я положихме на леглото.
26
Лакримарии — стъклен или глинен съд с издута или вретеновидна форма, без дръжка, който се пълнел с чист маслинен зехтин при погребение у римляните. Предполагало се, че в такива съдове те събирали сълзите си при траурна церемония. — Б.пр.
27
Малка фигурка, която се поставяла в египетска гробница заедно с мумията, обикновено с изписани върху нея цитати от Книга на мъртвите. Тези фигурки представлявали някои от слугите, които трябвало да продължат да изпълняват задълженията си и в страната на мъртвите. — Б.пр.