С Жюстин бе съвсем различно, защото и тя се намираше в същата безизходица като мен, разкъсвана между идеи и намерения. Веднъж ми рече: „Чудя се кой е измислил човешкото сърце? Кажи ми, а после ми покажи къде са го обесили.“
Какво да кажа за самия Кабал? Александрия е град на секти и евангелия. На всеки аскет се пада по един свободомислещ — Харпократ, Антоний, — готов да се потопи в царството на сетивата така дълбоко и всеотдайно, както и всеки отец пустинник — в дебрите на духа.
— Говориш с недоверие за синкретизма — каза ми веднъж Балтазар, — но трябва да ти е ясно, че за да работи тук — и този път говоря като религиозен маниак, а не като философ, — човек трябва да се опита да помири две противоположности на навика и поведението, които не са резултат на мисловната нагласа на обитателите на града, а по-скоро плод на почвата, въздуха, пейзажа. Имам предвид тяхната изключителна чувственост и интелектуален аскетизъм. Историците винаги представят синкретизма като следствие от смесването на противостоящи интелектуални постулати; но проблемът далеч не се състои само в това. Нито в смесването на расите и езиците. Той е национална особеност на александрийци — те неизменно търсят помирение между две дълбоко вкоренени и осъзнати психологически противоположности. Затова всички ние сме истерици и екстремисти. Затова като любовници нямаме равни на себе си.
Тук не е мястото да се опитвам да пиша за кабалата, дори да имам желание да споделя познанията си относно „незаявеното пространство на този гносис“, тъй като никой начинаещ херметик не би могъл да го направи — защото тези фрагменти на откровението се коренят в мистериите. Не че не бива да се разкриват, ала те са по-скоро преживявания на живо, отредени единствено за посветените.
И преди това се бях занимавал с тези неща в Париж, търсейки да открия в тях пътеката, която ще ми помогне да проникна до същината на собствения си „аз“, който по онова време можех да оприлича единствено на огромно, неорганизирано и безформено събрание на бурни страсти и невъздържани импулси. Смятах, че тези познания ще бъдат полезни за вътрешния ми духовен мир, въпреки че някакъв вроден и типичен за мен скептицизъм все ми пречеше да се включа всеотдайно в редиците на някое вероизповедание или секта. В продължение на почти цяла година бях учил под ръководството на суфит43 Мустафа. Всяка вечер сядах на порутената тераса в неговата къща, слушах го да ми говори с мекия си паяжинен глас и пиех шербет с този мъдър турски мохамеданин. Затова и всичко ми изглеждаше познато, тръгвайки с Жюстин по криволичещите, гъсто населени улички в бедняшкия квартал, който се издига над укреплението Ком ел Дик, като през цялото време се мъчех да си представя как е изглеждал навремето, когато тук се е намирала свещената градина на Пан с голямата мека кафеникава могила, изваяна във формата на борова шишарка. Тесните улици създаваха усещане за интимна близост, въпреки че от двете им страни се простираха само паянтови развъдници на бълхи и въшки и по някое окъсняло кафене, в което мъждукаха лоени свещи. Странен покой цареше в този малък кът от града, придавайки му атмосферата на морско селце. Под него, на безформения кафеникавовиолетов мейдан до железопътната гара, се виждаха групички араби, скупчили се край играчи със стикове. Със своята безнадеждност припадащият здрач заглушаваше кресливите им подвиквания. На юг изпъкваше помръкналият поднос на Мареотис. Жюстин, както обикновено, крачеше енергично и мълчаливо. Изнервяше се от мудния ми ход — винаги изоставах, защото обичах да надничам през хорските врати и да се любувам на семейните сцени вътре — осветени като куклен театър, — които ми се струваха изпълнени с огромно драматично напрежение.
По онова време Кабалът се събираше в нещо като изоставена дървена колиба до насипа от червена глина, недалеч от Колоната на Помпей. Предполагам, че изборът на мястото е бил продиктуван най-вече от болезнената чувствителност на египетската полиция на тема политически събрания. Първо се пресичаше една пустош от заградени с парапет археологически разкопки, после по кална пътечка се стигаше до каменен праг и след рязък завой човек се озоваваше в обширна гола колиба, една от стените на която представляваше издигащият се отвън насип, а подът — отъпкана пръст. Вътрешността бе ярко осветена от две газени лампи и обзаведена с плетени столове.
43
Суфизъм — мюсюлмански мистицизъм. Възниква в края на VII в. под влиянието на християнското отшелничество. Главна цел е посредством мистичния път суфитът да се извиси и да постигне сближение с Бога. — Б.пр.