Събранието се състоеше от двайсетина души от различни части на града. В единия ъгъл с изненада забелязах слабата отегчена фигура на Каподистрия. Разбира се, присъстваше и Несим, но общо взето, имаше много малко представители на по-богатите и по-начетени квартали. Зърнах например един възрастен часовникар, когото познавах по физиономия — изискан мъж с посребрена коса, чиито строги черти, според мен, изискваха наличието на цигулка под брадичката, за да изпъкнат по-добре. Няколко безлични възрастни дами. Един химик. Балтазар седеше пред тях на нисък стол, прибрал грозните си ръце в скута. Веднага го познах: редовният клиент от кафене „Ал Актар“, с когото веднъж бях играл табла. Минаха още няколко безцелни минути в обмяна на клюки, докато изчаквахме да се появят и последните членове; след това възрастният часовникар се изправи, предложи Балтазар да открие сбирката и моят приятел се настани в стола си, затвори очи и с дрезгавия си грачещ глас, който полека-лека зазвуча сладко и мелодично, започна да говори. Спомням си, че говореше за душата и нейната способност да схване господстващия порядък във вселената, който лежи в основата на привидната безформеност и случайност на събитията. Учениците на ума могат да помогнат на хората да проникнат през булото на действителността и да открият хармонията на времето и пространството, която съответства на вътрешния строеж на душата. Но трябва да се знае, че изучаването на кабалата е едновременно наука и религия. Всичко това, разбира се, бе добре известно. Докато Балтазар говореше, фрагменти от изключителната му мисъл току изплуваха под формата на натежали от двусмислие афоризми, които продължаваха да провокират ума дълго след като беседата му бе приключила. Например спомням си как веднъж каза следното: „Никоя от големите световни религии не е направила нещо повече от това да забранява. Още при появата си всички са излезли с дълги списъци от забрани. Ала забраните създават желанието, което са призвани да лекуват. Ние от този Кабал казваме така: не потискайте желанията си, а ги изтънчвайте. Нашата цялост трябва да отразява единството на вселената и тази цел е нужно да се преследва във всичко, дори в удоволствието — дори в разрушителната фрагментация на ума по време на удоволствието.“
Структурата на този Кабал бе изградена от един вътрешен кръг на посветените (Балтазар би ми смигнал, ако чуеше думата, но аз не знам коя друга да използвам в случая) и един външен кръг от ученици, към който принадлежаха Несим и Жюстин. Вътрешният кръг се състоеше от дванайсет членове, които бяха разпръснати по цялото Средиземноморие — Бейрут, Яфа, Тунис и така нататък. На всяко от тези места съществуваше и по една малка академия от любознателни хора, които се учеха да използват странните умствено-емоционални методи, създадени от кабалата около идеята за Бог. Членовете на вътрешния Кабал бяха в непрекъсната връзка помежду си, като си служеха с една много любопитна старовремска форма на кореспонденция, известна като бустрофедон; което ще рече писание, чиито редове се разчитат последователно отдясно наляво и после отляво надясно. Но буквите, използвани в тяхната азбука, бяха идеограми, отразяващи определено състояние на ума или духа. Казах достатъчно.
През тази първа вечер Жюстин седеше между нас — ръцете й леко вплетени в нашите. Седеше и слушаше с внимание и смирение, които бяха направо трогателни. От време на време очите на оратора се спираха върху нея за миг с израз на любеща нежност. Дали беше тогава, или чак по-късно открих, че Балтазар беше нейният единствен приятел и със сигурност единственият довереник, когото имаше в целия град? Вече не си спомням. („Балтазар е единственият човек, на когото мога да кажа всичко. Той само се изсмива. Но неизвестно как, помага ми да се отърва от онази ужасна празнота, която чувствам, с каквото и да се заловя.“) Именно до Балтазар пишеше тя онези свои дълги писма, в които се самобичуваше и които бяха възбудили интереса на Арнаути. В дневниците си бе записала как една лунна нощ двамата успели да влязат в Музея и цял час останали между статуите „незрящи като кошмари“. Той говорел, тя слушала. Казал й много неща, които още тогава й направили впечатление, но по-късно, когато се опитала да ги запише, те просто се изпарили от ума й. Въпреки това си спомнила как й разказал тихо и умислено за „онези от нас, които трябва да отдадат телата си на великаните човекоядци“, и мисълта проникнала дълбоко в нея, защото решила, че е намек за живота, който води. Що се отнася до Несим, той ми сподели, че веднъж, когато се измъчвал от мисълта за Жюстин, Балтазар му издекламирал сухо: „Omnis ardentior amator propriae uxoris adulter est.“ А после добавил: „Говоря като член на нашия Кабал, не като частно лице. Страстната любов, дори към собствената жена, е прелюбодеяние.“