— Напоследък ме е страх от Несим. Променил се е. — Стоим пред китайските картини от Лувъра. — Смисълът на пространството — подхвърля тя с отвращение. Вече няма форма, няма цветове, нито гледна точка — само зейнала дупка, през която безкраят бавно се влива в стаята: синият залив, където някога е бродил тигър, сега се излива в замислената атмосфера на ателието. После се изкачваме по мрачните стъпала към последния етаж, за да видим Свева, да пуснем грамофона и да потанцуваме. Дребната манекенка се преструва на разстроена, защото Помбал я е изоставил след „бурната им любов“, която продължи почти месец.
И моят приятел беше малко изненадан от силата на собствената си привързаност, която го бе накарала толкова дълго време да мисли само за една жена. Беше си порязал лицето, докато се бръснел, и сега изглеждаше ужасно нелепо с мустак от лейкопласт върху горната устна.
— Този град помрачава ума — обади се ядосан той. — За малко да се оженя за нея. Направо се вбесявам при тази мисъл. Добре че прогледнах навреме. И това стана, като я видях да стои гола пред огледалото. Изведнъж се отвратих — въпреки че оценявам ренесансовото достолепие на отпуснатите й гърди, восъчната кожа, хлътналия корем и малките й селски лапи. Най-неочаквано се изправих в леглото и си казах: „Боже мой! Трябва да се отърва от нея!“
И сега Свева тихо подсмърча в носната си кърпичка, като си припомня прибързаните обещания на Помбал, които той никога няма да изпълни. „Това е необикновена и много опасна връзка за един свободен мъж — чувам обяснението на Помбал. — Хладната й убийствена снизходителност унищожи цялата ми енергия, парализира нервната ми система. Благодаря на Бога, че отново се върнах към работата си и вече мога да се съсредоточа в нея.“
Той се безпокои за работата си. До консулството вече са стигнали слухове за навиците му и за възгледите, които изповядва. Проснат в леглото, планира кампания, след която да излезе чист като младенец и евентуално повишен в пост с повече възможности.
— Реших, че просто трябва да си понеса кръста. Ще дам няколко приема с внимателно подбрани и най-вече степенувани по важност гости. Ще разчитам и на теб: отначало ще са ми необходими шепа нищожества, за да оставя у шефа си впечатление, че може да се държи с мен покровителствено. Той, разбира се, е типично парвеню и се е издигнал благодарение парите на жена си и целенасоченото подмазване пред влиятелни хора. Най-лошото обаче е, че страда от ясно изразен комплекс за малоценност по отношение на моя произход и среда. Все още не е решил дали да ми види сметката или не; ала вече прави сондажи в Ке д’Орсе56, за да провери как се котирам. Но разбира се, след като чичо ми почина, а кръстникът ми епископът бе въвлечен в огромен скандал във връзка с един публичен дом в Реймс, и моето положение там се поразклати. Трябва да накарам този звяр да заеме отбранителна позиция и да ми даде шанс да се проявя. Пфу! Значи така: отначало един мижав прием само с една-единствена знаменитост. О, защо се хванах с дипломатическата кариера! Защо си нямам едно мъничко наследство — само за мен и да ми стигне за цял живот?
Изслушахме всичко това, разказано през пресилените сълзи на Свева, и си тръгнахме — пак по стълбите, където ставаше силно течение, пак под ръка, мислите ни бяха заети не със Свева, нито с Помбал, а с онзи откъс от книгата на Арнаути, в който той пише за Жюстин така: „Обичам жени, които мислят с биологическите си сетива и без помощта на разума. За такива създанията се отдаваш, е грешка, и то фатална; всичко се свежда до онзи мляскащ звук, като от котка, стигнала вече до гръбначната кост на мишката.“
Мокрият плочник е хлъзгав от дъжда, а въздухът е натежал от влагата, за която така отдавна копнеят дърветата в парка, статуите и други посетители. Жюстин се е отнесла нанякъде — пристъпя бавно в прекрасната си копринена рокля и пелерина с тъмна подплата, навела е глава. Спира пред ярко осветените витрини и хваща двете ми ръце, така че да се обърна с лице към нея, поглежда ме в очите.
— Смятам да се махна оттук — отронва тихо и в гласа й се прокрадва въпрос. — Нещо става с Несим, а още не знам какво — Изведнъж сълзите напълват очите й и тя казва: — За пръв път ме е страх, а не знам защо.
Трета част
През тази втора пролет се случи най-лошият хамсин57, който бях виждал. Още преди разсъмване небето над пустинята кафенееше като грубо ленено платно, а после се смрачи още повече; издуваше се като прясна синина и накрая придоби очертанията на облак — гигантски пълчища от охра, които връхлитаха откъм Делтата, носеха се като вулканична пепел. Целият град бе затворил плътно врати и прозорци, сякаш се е задала буря. Обикновено няколко порива на вятъра и тънък кисел дъждец са предвестниците на мрака, който затулва цялата светлина на небето. Невидими в тъмнината на запердените стаи, малките песъчинки нахлуват навсякъде; като с вълшебна пръчка се появяват сред заключените в гардероба дрехи, сред книгите, в рамките на картините и дори в лъжичките за чай. В ключалките на вратите и под ноктите на пръстите. Дразнещият въздух изсушава гърлото и носа, а очите пламват от конюнктивит. Облаци с цвета на засъхнала кръв са надвиснали над градските улици като зловещи пророчества; пясъкът се спуска над морето като пудра в масурите на стара перука. Мастилото в писалките засъхва, устните се напукват, а ребрата на венецианските кепенци са засипани с пясък, като току-що навети преспи сняг. Екипажите на призрачните фелюги, които плават по канала, приличат на вампири с омотани в шалове глави. От време на време направо от небето се спуска вятър, изплющява с камшика си и целият град се завихря в бурята — дървета, минарета, паметници и хора — вихрушката ги вдига във въздуха, после внимателно ги спуска обратно в пустинята, от която са изникнали, и отново притихва върху вълнообразно нагънатите дюни.
56
Кей в Париж на левия бряг на Сена, където се намира Министерството на външните работи, както и други правителствени сгради. Използва се като нарицателно не само за Външното министерство, но и за цялото френско правителство. — Б.пр.
57
Горещ южен египетски вятър, който духа откъм Сахара, обикновено през пролетта, и изпълва въздуха с песъчинки. — Б.пр.