Външно обаче той с нищо не издаваше мъчителните си терзания; речта му си остана бездушна и премерена, въпреки трескавите мисли зад нея. Докторът му го похвали за отличните рефлекси и го увери, че в урината му няма излишен албумин. Главоболието, което го тормозеше от време на време, се оказа само едно леко неразположение — обичайното страдание на богатите и скучаещите.
Самият той бе готов да страда, стига страданието да остане под контрола на съзнанието му. Онова, което най-много го ужасяваше, бе усещането за пълна самота — една действителност, в която, както си я представяше, не би могъл да контактува нито с приятелите си, нито с докторите, които ще бъдат извикани, за да поставят диагноза на неестественото му поведение.
И тогава той се залови сериозно с рисуването, но и това не даде резултат. Смутеното му съзнание като отрова прояждаше цялата му палитра, рисунъкът излизаше вял и мъртвороден. Трудно му бе да излъже дори собствената си четка; сякаш някаква невидима ръка не спираше да го дразни, да го дърпа, пречеше на свободата и замаха на движенията му.
Притиснат от заплашителния здрач на тези чувства, той направи още едно безплодно усилие да си възвърне душевния мир и предишната увереност; зае се да довърши Летния дворец, както го наричаше на шега — няколко скупчени на едно място арабски колиби и обори в Абусир61. Преди много време при едно пътуване до Бенгази по пустото крайбрежие попаднал в падина насред пустинята, която се намирала на по-малко от миля до морето и където най-ненадейно, пробивайки дебелата пясъчна кожа на дюните, бликал сладководен ручей. Той лъкатушел неуверено към безлюдните плажове, но след кратък път се губел, окончателно погълнат в пясъците. Тук бедуините, вечно лелеещи зеленина, подобно на всички почитатели на пустинята, били посадили палма и смокиня, които пуснали здрави корени в пясъчника, откъдето извирала и бистрата вода. Докато почивал с конете под сянката на тези млади дървета, Несим съгледал в далечината стар арабски форт, а зад него дългия белезникав белег на пустеещото крайбрежие, където прибоят неуморно бушувал и денем, и нощем. Тук нагънатите дюни оформяли долинка, която въображението му бързо населило с плющящи на вятъра палми и зелени смокини, които, както винаги край течаща вода, предлагат толкова дълбока сянка, че човек се чувства като завит с мокра кърпа. Беше си дал цяла година време, докато мястото узрее във въображението му, като междувременно често го посещаваше, за да провери капризите на климата през различните сезони и най-накрая разгада всичките му особености. Не бе споделил с никого за него, но някъде дълбоко в съзнанието му продължаваше да мъждука идеята за една лятна вила за Жюстин насред този миниатюрен оазис, където тя щеше да се грижи за трите си коня — чистокръвна арабска порода, и да прекарва най-големите горещини на годината в любимите си занимания — плуване и езда.
Земята беше прокопана, изворът — уловен и водата му се събираше в мраморен водоем, оформящ центъра на малкия двор, покрит с груб пясъчник, край който трябваше да се издигат къщата и конюшнята. Колкото повече вода извираше, толкова по-зелено ставаше наоколо; сянката даде подслон на бодливите абстрактни силуети на кактуси и буйни царевични лехи. След време дори и пъпеши започнаха да виреят — сякаш редки персийски изгнаници. Единствената конюшня в арабски стил бе загърбила невъзмутимо зимния морски вятър, докато останалите разположени Г-образно сгради представляваха складове и жилища със зарешетени прозорци и черни железни кепенци.
Две-три малки спални — не по-големи от монашески килии, излизаха направо в приятно обзаведен правоъгълен хол с нисък таван, който се използваше едновременно за всекидневна и столова; в единия край се издигаше голяма бяла камина, чиито трегери бяха украсени с арабски керамични мотиви. В противоположния пък имаше каменна маса с каменни пейки, които напомняха отколешна манастирска трапезария — средище на пустинните пастири. Суровата вътрешност на залата контрастираше с пищните персийски килими и богато инкрустирани ракли със златни орнаменти по закопчалките и гарнирани с кожа по кантовете. Скромното обзавеждане беше изцяло под контрола на добрия вкус — така се постига най-изящното великолепие. Имаше няколко прозореца, които предлагаха красива, разчертана от ребрата на кепенците гледка към плажа и пустинята, а върху строгите белосани стени висяха стари трофеи, които можеха да служат едновременно и за лов, и за медитация, като например: старо арабско копие с дълго тясно знаме на върха, будистка мандала, няколко пленени южноафрикански копия, голям лък, който още се използваше за лов на диви зайци, и морско триъгълно флагче с емблемата на някакъв яхтклуб. Нямаше никакви книги с изключение на един стар Коран с корици от слонова кост и потъмняла от времето метална закопчалка, но затова пък имаше няколко тестета карти, пръснати по первазите, включително Голямото таро за гадаене на бъдещето, както и тесте с животинчета за детска игра на карти. В единия ъгъл се мъдреше стар самовар, който разкриваше едно от пристрастията и на двамата — пиенето на чай.
61
Египетска забележителност между Гиза и Сахара, където се намират пирамидите на няколко царе от Петата династия. — Б.пр.