След това внимателно се освободи от прегръдката ми, хвана ме за ръка, изведе ме от стаята и затвори вратата след нас.
— Трябва да ти кажа нещо за Несим — рече тя с тих глас. — Слушай. В сряда, ден преди да напуснем Летния дворец, излязох с колата на разходка по брега. Бях сама. Над цялата крайбрежна ивица кръжаха гларуси — огромно ято. И тогава в далечината зърнах колата, която се друсаше по пясъчните дюни в посока към морето. Селим беше на кормилото. Не можех да разбера какво правят. Несим беше на задната седалка. Помислих, че ще заседнат в дюните, но не: продължиха да се носят към водата, където пясъкът беше мокър и твърд, и тогава Селим даде газ и колата се втурна право срещу мен. Аз не бях на самия плаж, а скрита в една дълбочинка на около петдесет ярда от морето. Когато се изравниха с мен, видях, че Несим държи в ръце старата си винтовка. Вдигна я и започна да стреля по гларусите, които се бяха скупчили в наподобяващо облак ято, и не я свали, докато не изпразни пълнителя. Три-четири птици потрепериха и тупнаха в морето, но колата не спря. Профуча край мен за секунда. Сигурно има някакъв пряк път от твърд варовик, който свързва плажа с шосето и оттам с главната магистрала, защото като се прибрах след около половин час, колата на Несим вече стоеше пред къщата. Самият той беше в обсерваторията. Вратата му бе заключена и когато почуках, ми отвърна, че е зает. Попитах Селим какво означава всичко това, ала той само сви рамене, посочи към вратата на Несим и рече: „Той ми нареди.“ Но, скъпи, ако беше видял изражението на Несим, когато се целеше с пушката… — И припомняйки си сцената, тя неволно вдигна дългите си пръсти към лицето, сякаш да намести собственото си изражение. — Приличаше на луд.
В другата стая разговаряха любезно за политика и за положението в Германия. Несим бе кацнал върху страничната облегалка на стола с Пордър. Помбал преглъщаше прозевките си, които обаче се връщаха под формата на потиснати оригвания. В ума ми нямаше нищо друго освен Мелиса. Този следобед й бях изпратил малко пари. Стопляше ме мисълта, че с тях ще си купи дрехи, дори това, че би могла да ги прахоса неразумно.
— Пари! — подхвърли Помбал закачливо към една възрастна дама с вид на каеща се камила. — Човек не може без тях. Защото пари само с пари се правят. Мадам сигурно знае арабската поговорка, която гласи: „Богатство с богатство се купува, а с беднотия и целувка на прокажен не можеш да си купиш.“
— Трябва да вървим — каза Жюстин и преди да се сбогуваме, погледнах в топлите й тъмни очи и разбрах, че знае как мисълта за Мелиса ме е обсебила в момента; и може би затова в ръкостискането й усетих повече съчувствие и сърдечност.
Мисля, че същата тази вечер, докато Жюстин се обличала за вечеря, Несим нахълтал в стаята й и се обърнал към отражението й в сърцевидното огледало.
— Жюстин — казал той строго, — недей да си мислиш, че съм полудял или нещо подобно, но трябва да те попитам: вие с Балтазар били ли сте нещо повече от приятели? — Жюстин точно закачвала златната си обеца на лявото ухо; вдигнала глава, изгледала го продължително и отвърнала с равен невъзмутим тон:
— Не, скъпи.
— Благодаря ти.
Несим останал още дълго, загледан в собственото си дръзко отражение, после се размислил. Въздъхнал и извадил от джобчето на жилетката си малко златно ключе във формата на анк63.
— Не мога да разбера откъде се е взело това ключе у мен — казал той, като се изчервил силно и вдигнал ключето пред очите й. Същото, чието изчезване бе разстроило Балтазар толкова много. Жюстин погледнала изненадано първо ключето, после съпруга си.
— Къде го намери? — попитала.
— При копчетата за ръкавели.
Жюстин продължила, макар и по-бавно, да си прави тоалета, после се извърнала с любопитство към съпруга си, който се бил вторачил в собствения си лик и внимателно изучавал чертите му в огледалото.
— Трябва да намеря начин да му го върна. Може би го е изпуснал на някоя от сбирките ни. Но странното е… — Той пак въздъхнал. — Че нищо не си спомням. — И двамата знаели много добре, че го е откраднал. Несим се завъртял на пети и рекъл: — Чакам те долу. — След като вратата се затворила тихо след него, Жюстин взела ключето и го заразглеждала с интерес.
63
Анк — кръстът с дръжка (лат. crux ansata). Важен староегипетски символ, означаващ „живот“. — Б.пр.