Откъм къщата долетя сухият пукот на тапите от шампанско и невъздържан смях.
— Вече никога не остава сам.
— Вярно, какво става с Несим?
— И аз не знам. Когато има какво да крие, човек се превръща в актьор. А това кара и другите около него да играят.
Същият човек без съмнение — онзи, който населяваше повърхността на всекидневието им — същият внимателен, мил и точен в задълженията си човек: ала по някакъв зловещ начин всичко се бе променило и него вече го нямаше.
— Взаимно се напуснахме — прошепна тя с тиха въздишка и се притисна в мен; целувката — обобщение на споделеното от нас — едва-едва ни сля за миг, преди да прелее в обсадилия ни мрак и да ни изостави. Като че с всяка прегръдка тя си казваше: „Може би именно с това, което така боли и което не искам никога да спре — може би чрез него ще успея да намеря пътя обратно към Несим.“ А аз ненадейно изпаднах в непоносима депресия.
По-късно, докато се разхождах в квартала, изпълнен с пискливи звуци, пронизващи мрака светлини и мирис на човешки тела, се зачудих, както неведнъж преди, накъде ни води времето. И сякаш за да проверя смислеността на чувствата, които пораждат толкова много любов и тревога, влязох в една осветена кабинка, украсена с част от филмов плакат — огромната половина от лицето на някой екранен любовник, безизразно и празно като обърнатия нагоре корем на умрял кит, — и седнах на столчето за клиенти, като в бръснарница, за да си изчакам реда. Една мръсна завеса ме делеше от вътрешната врата и оттам се чуваха приглушени звуци, като от събрание на непознати за науката същества, не точно отблъскващи — всъщност доста интересни, тъй като естествените науки са за онези, които нямат претенции да възпитават чувствата. По това време аз, разбира се, бях пиян и ужасно уморен — пиян колкото от Жюстин, толкова и от пивкото „Пол Роже“.
На стола до мен се мъдреше мюсюлмански фес, взех го разсеяно и го сложих върху главата си. Отвътре беше топъл и лепкав, а дебелата му кожена подплата прилепна към челото ми като вакуум. „Искам да знам какво точно означават“ — казах си аз в едно огледало, чиито счупени парчета бяха залепени с изрязани пощенски марки. Разбира се, имах предвид знаменателните схватки на секса, самия акт на проникване, който може да докара човек до отчаяние заради същество с две гърди и един кроасан, както находчиво се изразяват в Леванта. Звуците отвътре се усилиха до многозначително стенание и скърцане — задъханият човешки глас се сля с възбуденото блъскане и потропване на старото легло с ред дъски вместо пружина. По всичко личеше, че това е същият онзи недиференциран акт, на който се радвахме и ние с Жюстин, както и целият свят, към който, така или иначе, принадлежахме. А по какво да се диференцира? Колко далеч ни бяха отвели чувствата от онзи простичък, обикновен и механичен животински акт? Докъде се простираше вината на предателския ум с неговия безкраен списък от сърдечни доводи? Исках да си отговоря на въпрос, за който отговор няма; ала така силно копнеех за някаква сигурност, та ми се струваше, че ако успея да изненадам акта в неговия естествен разгар, мотивиран, както бе в случая, по-скоро от пари, отколкото от любов, но иначе с нищо неподправен, бих могъл да напипам истината за собствените си чувства и желания. Подтикван от нетърпение да намеря отговор на въпроса, повдигнах завеската и тихо пристъпих в тясната кабинка на спалнята, която бе подходящо осветена със съскаща, поклащаща се парафинова лампа с намален докрай пламък.
Леглото бе населено с неясните очертания на купчина плът, която се движеше едновременно в няколко посоки и шаваше като мравуняк. Трябваше ми известно време, преди да различа бледите космати крайници на възрастен мъж от тези на неговата партньорка — зеленикавата белота на пълна жена с глава на питон — главата и с ореол от щръкнали, мятащи се във всички посоки черни къдрици, провиснали от края на мръсния дюшек. Изглежда, бяха взели внезапното ми появяване за полицейска проверка, защото последва въздишка, ахване и гробно мълчание. Сякаш мравунякът изведнъж опустя. Мъжът изпъшка, обърна се наполовина към мен и ме изгледа учудено, а после, в желанието си да се скрие, зарови глава между огромните гърди на жената. Как можех да им обясня, че не ме интересува нищо друго освен акта на тяхното съвкупление. Приближих се до леглото с решителна крачка, малко гузен на вид и с отнесеното изражение на чисто научния интерес. Хванах ръждивата рамка на кревата и се загледах надолу, не към тях, защото аз почти не ги забелязвах, а към мен и Мелиса, към мен и Жюстин. Жената се почувства неловко и обърна големите си черни като въглен очи към лицето ми и каза нещо на арабски.