Познавах ги по физиономия много преди действително да ги срещна — както и повечето хора в града. По физиономия и репутация, защото техният предизвикателен, богаташки и екстравагантен начин на живот ги бе направил известни сред провинциалните по манталитет жители на Александрия. За нея се знаеше, че е имала много любовници, а на Несим се гледаше като на man complaisant11. Няколко пъти ги бях наблюдавал да танцуват заедно: той слаб, с тънка талия като на жена и изящни ръце с дълги пръсти; Жюстин с красива глава — изрязаните черти на онзи арабски нос и онези бистри, разширени от беладона очи. Оглеждаше се наоколо като недоопитомена пантера.
И тогава: веднъж от Ателието за изящни изкуства ме поканиха да изнеса лекция за родения в Александрия поет. Ателието беше нещо като клуб, където можеха да се събират млади таланти от всички области на изкуството, да наемат студиа и така нататък. Приех, защото това означаваше малко пари за ново палто на Мелиса, тъй като есента наближаваше. Не ми бе никак лесно, понеже усещах стареца навсякъде край себе си; самият въздух в мрачните улици край залата бе пропит с уханието на онези негови стихове, родени от кратките опърпани мигове на изживяния екстаз — любов, купена с пари, и може би отнела само миг, но която продължаваше да пулсира в стиховете му — така остро, така осезателно бе уловил той този случаен миг, че бе обрисувал всичките оттенъци на наситената му гама. Каква дързост — да чета лекция за един изпълнен с ирония поет, чийто тънък усет така естествено бе заимствал сюжетите си от улиците и бардаците на Александрия! На всичкото отгоре да говоря не пред публика от продавачки и дребни чиновници — онези, които бе обезсмъртил, — а пред надути светски дами, за които културата, която той представляваше, бе нещо като кръвна банка: бяха дошли за поредното преливане. Една част от тях дори се бяха лишили от любимия си бридж, макар добре да знаеха, че вместо извисени ще се почувстват отегчени.
Спомням си само, че им казах как неговият образ продължава да ме преследва — онова неописуемо тъжно и благовидно лице от последната му фотография; а когато съпругите на заможните бюргери се спуснаха надолу по каменните стъпала и се пръснаха по мокрите съседни улици, където колите вече ги чакаха със запалени двигатели, и след тях в неприветливата зала остана само полъх от парфюм, забелязах, че на излизане са забравили да подберат със себе си една самотна поклонничка на поетическите страсти и изкуствата. Седеше замислена в дъното с по мъжки кръстосани крака и пушеше цигара. Не вдигна очи към мен. Гледаше втренчено пода пред себе си. Поласках се от мисълта, че може би поне един човек е оценил моите притеснения. Затворих мократа си чанта с книги, взех стария си шлифер и тръгнах навън, а там тънък, дошъл откъм морето дъждец ръмеше кротко и напоително. Упътих се към вкъщи, където Мелиса сигурно вече се бе събудила и може би бе сложила покритата с вестник маса за вечеря, като преди това трябва да е изпратила Хамид до фурната да донесе печеното, понеже ние нямахме готварска печка у дома.
Навън бе студено. Прекосих улицата и минах на отсрещния, облян в светлина тротоар на улица „Фуад“. В една витрина зърнах малка кутийка с маслини и надпис „Орвието“. Обзе ме внезапен и непреодолим копнеж по онази, истинската част на Средиземноморието, влязох в бакалницата, купих маслините, отворих ги, седнах на една покрита с мрамор масичка и там, в сумрака на деня, вкусих Италия — тъмната, изпечена на слънце плът, пролетната земя, отдадена на лозята. Знаех, че Мелиса няма да проумее този мой импулс. Щях да излъжа, че съм изгубил парите.
Отначало не видях голямата кола, която стоеше като изоставена до тротоара, но с неизключен мотор. Тя влезе в магазина с широка решителна крачка и с онова надменно изражение, което лесбийките и заможните дами обикновено демонстрират пред изпадналите в крайна нужда хора.
— Какво по-точно искахте да кажете, споменавайки парадоксалната природа на иронията? — или нещо подобно, вече съм забравил точните думи на репликата й.
Тъй като не успях веднага да се откъсна от обсебилата ме Италия, вдигнах сърдития си поглед и в трите огледала наоколо я видях как се е надвесила над мен — мрачното й развълнувано лице издаваше неспокойна арогантна студенина и потайност. Разбира се, че бях забравил какво съм казал относно иронията или каквото и да било друго и точно това й отвърнах с неприкрито безразличие. Тя въздъхна шумно, сякаш с облекчение, после се настани срещу мен, запали френски caporal12 и след всяко отривисто всмукване взе да изпуска тънки синкави кръгчета дим на фона на дрезгавата светлина. Стори ми се леко неуравновесена. Гледаше ме втренчено и открито, но този неин поглед ме притесняваше — сякаш се мъчеше да прецени за какво може да ме използва.