Участниците в лова заприиждаха към къщата на Несим по здрач — удивително сборище от малки и големи автомобили. И тук започна дългото товарене и разтоварване на плетени кошници и паласки, което се извършваше под акомпанимента на коктейли и сандвичи. Невиждано разнообразие на костюми. Всеки си хвалеше пушката и патроните, разговорите се въртяха само около лова — несвързани, разхвърляни, поучителни. Когато жълтеникавият безлунен здрач се спусна, промененият ъгъл на избледнелите слънчеви лъчи бавно превърна стъкленото вечерно небе в бледолюляково. Свежо време, бистро като водно стъкло.
Двамата с Жюстин сновяхме по паяжината на дребните си занимания с изражението на хора, които вече са се разделили. Тя носеше познатия ми костюм от памучно кадифе — сакото с дълбоки напречни джобове, мека велурена шапка, нахлупена над очите й като на дръзка ученичка, и високи кожени ботуши до над коленете. Избягвахме погледите си, а когато се случеше да разменим няколко реплики — правехме го с глухо безразличие. Измъчваше ме ужасно главоболие. Тя ми пъхна в ръцете собствената си резервна пушка — красива, здрава „Пърди“, дванайсети калибър, идеална за такъв неопитен стрелец като мен.
Докато се теглеше жребият за сформиране на отделните ловни дружинки, навред кънтеше смях, чуваха се и ръкопляскания. Според регламента щяхме да се разпръснем в широк кръг около езерото и онези, които изтеглят западните стрелкови позиции, трябваше да заобиколят по суша през Макс и окрайнините на пустинята. Водачите на всяка дружинка започнаха да теглят от една шапка сгънати листчета, на които бяха изписани имената на гостите. Несим бе вече изтеглил Каподистрия, който се бе издокарал с чисто спретнато кожено яке с кадифени маншети, сиво-кафяв габардинен голф и карирани чорапи. На главата си бе нахлупил стара шапка от туид с перо от фазан и целият се бе препасал с тежки патрондаши. Следващият в групата на Несим бе старият гръцки генерал Рали, със сивопепеляви торбички под очите и закърпени на няколко места бричове; после Пали, френският шарже д’афер с астраганово яке; и най-накрая аз.
Жюстин и Помбал се случиха в дружинката на лорд Еръл. Стана ясно, че ще бъдем разделени. Изведнъж, докато наблюдавах безизразния блясък в очите на Несим, за пръв път усетих истински страх. Заехме местата си в различните коли. Селим затегна каишите на тежък куфар от свинска кожа. Ръцете му трепереха. Когато всички приготовления приключиха, моторите на колите изръмжаха и при този сигнал ято слуги се спуснаха откъм голямата къща с чаши шампанско за изпроводяк. Това малко развлечение предостави възможност на Жюстин да се приближи до нашата кола и под претекст, че е дошла да ми даде пачка бездимни патрони, притисна ръката ми нежно и окуражително и ме изгледа настойчиво с изразителните си черни очи, в които като че ли се четеше облекчение. Аз се опитах да изкривя устата си в нещо като усмивка.
Потеглихме. Несим беше на волана. На излизане от града хванахме последните лъчи на залеза и продължихме покрай вълнообразните дюни към Абукир. Всички бяха в повишено настроение. Рали буквално не си затваряше устата, а Каподистрия ни забавляваше с истории за своя невероятен откачен баща. („Първата проява на лудостта му беше когато заведе дело срещу двамата си синове, като ги обвини в предумишлена и трайна незаконороденост.“) От време на време вдигаше ръка и с един пръст докосваше памучния компрес върху лявото си око, стегнат отгоре с черна превръзка. Пали бе нахлупил върху главата си старомоден каскет с големи наушници и приличаше на умислен галски заек. Щом се случеше да надзърна в шофьорското огледало, улавях погледа на Несим, който ми се усмихваше.
Като пристигнахме до брега на езерото, вече беше тъмно. Старият хидроплан ръмжеше на място, докато ни изчакваше. Беше пълен с ловджийски мюрета. Несим взе със себе си няколко пушки и триножника, после се качи при нас в плоскодънната лодка и потеглихме през оградената с тръстики пустош на езерото към самотната хижа, където щяхме да пренощуваме. Хоризонтът изчезна от погледа ни, докато заобикаляхме черните течения на водата, а шумната ни компания разбуди обитателите на езерото с грохота на моторите; тръстиките се извисяваха над нас, а насред водата току изникваха малки островчета, чиито туфи от острица обещаваха добро прикритие. На няколко пъти пред очите ни се откри необятна водна шир, която се губеше в далечината, и точно тогава успяхме да видим разтревожените птици, чийто покой бяхме смутили и те бързаха да излетят от убежищата си. В паническия си бяг плавниците на зеленоглавата патица оставяха дълбоки драскотини по гладката повърхност на езерото. Кормораните пък се щураха в различни посоки, като с любопитство изпъваха дългите си лакоми човки, пълни с острица. Навсякъде гъмжеше от живот — невидимите обитатели на езерото се приготвяха за нощта. Когато моторите на хидроплана заглъхнаха, тишината изведнъж се напълни с всевъзможни патешки звуци.