Полъхна ветрец и набразди водата край малката дървена хижа. На балкона седяха помагачите и ни чакаха. Мракът се спусна отведнъж и гласовете на лодкарите зазвучаха по-отривисто, изпращяваха във въздуха като възторжени фойерверки. Ловджийските помагачи бяха диви хора; прескачаха от остров на остров, пискливите им крясъци огласяха водната шир, нехаеха за студа, наметнати единствено със своите галабеи69. Черните им сенки изглеждаха огромни, сякаш изсечени направо от мрака. Изтеглиха ни един по един, след това плъзнаха с лодките си да поставят мюретата, а ние се прибрахме в осветената с парафинови лампи хижа. От малката кухничка се носеше приятната миризма на топла храна, подушихме я одобрително, свалихме от себе си пушки и патрондаши и изритахме с крак ботушите си. И ето че дойде най-хубавото време за мъжете — табла и сладки ловджийски приказки. Рали взе да маже старите си закърпени ботуши със свинска мас. Манджата бе вкусна, а червеното вино приповдигна настроението на всички.
Към девет обаче на повечето от нас се доспа; Несим беше още навън, даваше последни указания на помагачите, а после нави стария ръждясал будилник за три сутринта. Само на Каподистрия не му се спеше. Седеше, потънал в размисъл, отпиваше от виното си и пушеше лула. Разговаряхме известно време за незначителни неща, но после, съвсем неочаквано, той взе да критикува третия том от книгата на Пърсуордън, който току-що се бе появил в книжарниците.
— Онова, което най-много ме учудва — каза, — е, че представя някои наистина сериозни духовни теми, сякаш са изтъркани тривиалности и ги илюстрира с героите си. Мисля си например за неговия Пър, сладострастника. Той толкова прилича на мен. Като се заема да защити похотливия си живот, е направо фантастичен — например в онзи абзац, когато твърди, че хората виждат само долното сластолюбие, което диктува действията ни, но не виждат онзи глад за красота, който ни подтиква към тези действия. Да бъдеш така завладян от едно лице, че да искаш да го изпиеш черта по черта. Дори когато любиш тялото под омаялото те лице, това пак не те утолява, не те насища. Какво да се прави? Срещат се хора като нас. — Той въздъхна дълбоко и отклони разговора към Александрия и това, което е представлявала навремето. Говореше с нетипично за него смирение, търпение и нежност за онези отминали дни, когато сам е бил младеж и животът му е изглеждал прекрасен. — Аз никога не стигнах до дъното като баща ми. Той беше саркастичен старец и гледаше на всичко с язвително презрение, но нищо чудно зад тази негова хапливост да се е криела ранена душа. Едва ли може да се нарече обикновен човек, който е изрекъл мисли, така проницателни и точни, че да се помнят и до днес. Веднъж, като говореше за брака, той подхвърли: „Чрез брака узакониха отчаянието“ и „Всяка целувка е преодоляване на отвращението“. Навремето ми правеше впечатление на човек с последователни и ясни схващания за живота, но дойде лудостта и единственото, което ми е останало от него, са няколко случки и фрази. Де да можех и аз толкова да оставя след себе си.
Лежах буден в тясното дървено легло и разсъждавах над думите му; вече всичко бе потънало в мрак и тишина, чуваше се само бързият приглушен говор на Несим, който от балкона нареждаше нещо на помагачите отвън. Не можех да доловя отделните думи. Каподистрия остана още известно време в мрака, колкото да си допуши пурата, след това тежко се изтърколи на нара си под прозореца. Другите бяха вече заспали, ако се съди по силното им хъркане, особено на Рали. Страхът у мен пак отстъпи място на примирението; сега, в периферията на дрямката, отново се замислих за Жюстин — само миг преди да потъна в забравата, населена с далечни сънени гласове и ритмично плискащите се водни въздишки на езерото.
Събудих се от допира на Несим, който бе сложил ръка на рамото ми и леко ме побутваше. Наоколо бе тъмно като в рог. Будилникът не бе звънял. Помещението беше пълно с прозяващи се и протягащи се тела, които се надигаха от наровете си. Помагачите бяха спали отвън на балкона, свити на кравай като пастирски кучета. Сега се бяха разшавали — палеха парафиновите лампи, чийто призрачен блясък трябваше да освети набързо погълнатата на крак закуска от кафе и сандвичи. Отидох до пристана и наплисках лицето си с ледена езерна вода. Непрогледен мрак. Всички говореха с приглушени гласове, като че натежали от бремето на тъмнината. Откъслечни пориви на вятъра и малката хижа потреперва, сякаш е построена върху крехки колове над водата.
69
Галабея — свободна дълга дреха, която обикновено носят по-бедните хора от арабскоговорещите страни на Средиземноморието. — Б.пр.