— Никога няма да те забравя.
— Нито пък аз. Пиши ми.
— Ще се върна при теб, винаги, стига да искаш.
— Не се съмнявай в това. Първо се оправи, Мелиса. Трябва да се погрижиш за здравето си. Аз ще те чакам. После ще започнем наново. Чувствата ми към теб са непокътнати. Всичко пазя, то е у мен.
Думите, които влюбените използват при такива случаи, са винаги заредени с изопачени чувства. Само тяхното мълчание носи в себе си онази жестока безпогрешност, която ги приближава до истината. Стояхме смълчани, хванати за ръце. Тя ме прегърна, после даде знак на шофьора да тръгва.
„Без нея градът му стана странно непознат — пише Арнаути. — Когато се случеше да завие зад някой навяващ спомени ъгъл, тя мигом оживяваше пред очите му и тогава всички улици и площади се превръщаха в нейните очи, ръце. Откъси от стари техни разговори изникваха в съзнанието му, докато обикаляше сред лъснатите маси на кафенетата, където някога бяха седели двамата, впили очи един в друг като пияници. Понякога в тъмна уличка тя му се явяваше на няколко крачки пред него. Ще се спре да си оправи каишката на сандала и той ще я настигне с разтуптяно сърце, ала винаги се оказваше, че се е припознал. На моменти му се струваше, че я е видял да влиза през току-що затворена порта. Тогава сядаше отпред и чакаше упорито. Друг път внезапно го обземаше непреодолима увереност, че тя ще пристигне с определен влак, и тогава той се втурваше към гарата, започваше като луд да си проправя път из тълпата от пътници и посрещачи, досущ като човек, тръгнал да прегазва буйна река. Или пък след полунощ сядаше в задушната чакалня на летището и наблюдаваше всички пристигащи и заминаващи хора ей така, в случай че е решила да го изненада с връщането си. И по този начин, контролирайки въображението му, тя всъщност му показа колко крехко нещо е разумът; каквото и да правеше, той я носеше у себе си, усещаше я непрекъснато — като умряло дете, с което човек не може да се раздели.“
В нощта, когато Жюстин изчезна, по някаква прищявка на природата се разрази необикновено силна буря. Часове наред скитах из дъжда, жертва не само на чувства, които не бях в състояние да контролирам, но и на угризения за мъката, която смятах, че съм причинил на Несим. Истината е, че не смеех да се прибера в празния си апартамент, за да не бъда изкушен и подобно на Пърсуордън да поема по онзи опасен път, който той бе избрал с такава лекота, без дори да се замисля. Когато минавах по улица „Фуад“ за седми път, без палто, без шапка в онзи плющящ порой, изведнъж зърнах светлинка във високия прозорец на Клия и по силата на някакъв безразсъден импулс натиснах звънеца й. Външната врата се отвори с протяжно скърцане и аз прекрачих в тишината на сградата направо от мрака на улицата, където дъждът кипеше в канавките и с плисък заливаше отводнителните люкове.
Тя ми отвори вратата и веднага се досети за състоянието ми. Покани ме да вляза, свали от гърба прогизналите ми дрехи и ме накара да облека синия халат. Малката електрическа печка бе като дар божи за зъзнещото ми тяло, а и Клия се зае да ми свари едно горещо кафе.
Тя беше по пижама, златната й коса — разресана за сън. Книгата „На обратно“73 лежеше разтворена върху пода до пепелника, в който димеше цигара. От време на време, на пресекулки в прозореца проблясваха мълнии и осветяваха сериозното й лице със светкавици от магнезий. Гръмотевиците отекваха глухо и се гърчеха в черното небе отвън. Вътре в притихналата стая обаче аз успях да прогоня макар и само част от страховете си, говорейки за Жюстин. Ала Клия като че бе наясно — нищо не можеше да остане скрито от любопитството на александрийци. С други думи, тя знаеше всичко за Жюстин.
— Сигурно вече си се досетил — вметна уж непринудено, — че именно Жюстин е жената, за която ти бях споменала, че навремето съм обичала толкова силно.
Костваше й доста усилия да го изрече. Бе застанала до вратата с чаша кафе в едната си ръка, облечена в пижама на сини райета. Затвори очи, докато говореше, сякаш очакваше някой да я удари през лицето. От притворените клепачи се изтърколиха две сълзи и се застичаха надолу по страните й. Приличаше на млад елен със счупен глезен.