На другия ден пладне. Времето облачно. Селски мегдан, стръмен, обграден от къщи и плетища, по коловете на които се белеят тук-таме костници от волоки глави Между къщите и плетищата се првират стръмни вити пътища. На една страна, по на лично място, се дига висок чардак — къщата на дяда Милка Старейшина. Сред мегданя разперя клони столетник дъб, в кората му зараснал изрязан кръст; под този дъб от старо време селяните са се събирали на сборище да разправят селските работи. Зад мегданя се подйема отдолу по баиря път, а зад него се мяркат нататък върховете на няколко ридове, по-нататък се тъмнее Балкана.
Цялото село е смърлушено. Вратите навред са залостени, на повечето прозорци капаците са затворени Ни по мегданя, ни по дворища се мярва някой. След малко от една стара хижа излязва Драган и изведнъж зад него невидимо някой отвътре пак трясва силно вратата и бърже я залостя.
Драган (като огледва по мегданя, повръща се и хлопва на вратата). Отвори-отвори! Никого няма! Недей изведнъж бяга. Ти си стара: кой ще те закача теб. Сеймените отнесоха пилетата, дай барим две на мене. — Ще ида долу при черквата, ще подхванем нашите разправии, чак по тъмна вечеря ще се прибера.
Вратата се отваря Женска ръка му подава две глави лук и пак бързо притваря и залостя. — Драган отстъпва от прага на къщата си, скрива лука в пояса и отива да приседне под дъба. Оттатък през мегданя се показва майстор Брайно, Иван и Герги, идат насам.
Майстор Брайно. Ти ще дойдеш ли, уста Драгане? Какво си седнал!
Драган (спира поглед върху майстора, изглежда го, после горчиво се усмихва). Ще дойда ли! — Защо ме питаш, майстор Брайно? Как досега съм вървял — сега няма да дойда!
Майстор Брайно. Де дави зная! Мърмореше преди обед нещо пак.
Драган. Какво мърморех!
Майстор Брайно. Нашите неразбории и сам господ от небето да слезе, не може ги проумя!
Драган. Неразбории — зе ли и ти да идеш на мойта? Откога разправям аз…
Иван. А бе, уста Драгане — няма ли за нас работа! Все тази ли ще захващаме, като се оберем?
Драган (сопнато). Аз от работа се не лъча! Макар да съм най-стар тука, наред с всички ви съм карал и ще карам. Докато ръката ми държи чука, няма да стъписвам ни педя от другите. Ама да се разберем веднъж!
Майстор Брайно. Какво има за разбиране?
Драган. Не ми затъквайте с приказките си устата! — Да се разберем!
Георги. Остави то пък, майсторе! Какво сте го нарочили? Кажи, уста Драгане!
Михо. Да се чуй и твойта.
Драган. Мойта аз ви я казах. Тука виждамний сами си ядем главите и — черквата тъй няма да я бъде.
Майстор Брайно. Аз ще я дигна. Както по цяло пригоре съм заселил толкова колиби и села, тъй и черквата ще дигна!
Драган. С кого?
Майстор Брайно. С тези, които вярват в чукът си и вървят подире ми.
Драган. Де ги тях?
Майстор Брайно. Ще дойдат! Старите ако изгубиха вяра, те не са.
Георги. Ама защо, майсторе, си кривиш душата — само да дразниш уста Драгана сякаш.
Михо. Дончо и Христо разделиха селото — те подмесиха ежбите си в общите работи. Ний къде ходим, що правим — само тях тичаме да разправяме. Бива ли да си затуляме очите дотолкоз!
Драган (като че го задушава гневът му). Когато човек не иска да земе от приказка — думай му каквото щеш!
Майстор Брайно. Додяло ми е приказки да слушам. С приказки не се изказва туй, що аз искам тука да направя. Чукът! — с него ще издигна храм, в който всички да сбера и примиря.
Драган. Ама докато го издигнеш, хъ сбери ги и примири ги де! Да те видя.
Михо. Двама на един ум няма в село.
Драган. Оставете селото, ний тука помежду си приказка не можем да срещнем. Нас и вяра, и чест ни върже в една работа и ей — снощи хукнахме да ги разтърваме да се не избият. Или забравихте?
Майстор Брайно. Не съм забравил.
Драган. От отзарана един тегли насам, други нататък. На този му скимнало свод, на онзи кивгир и искат по водата им да тръгнеш. Инак — хвърлят чуковете!
Михо. Всичко е само за хаджи Славовата. Рода ни и вярата на две раздели туй момиче. И Христа, и Донча тя кара зидарска чест да забравят.
Майстор Брайно. Зидар, кой има господ в душата си, няма никога да остави честта му да падне. Оставете момците, не се месете в техните разправии. Те са млади — любовта е за млади, тя ще им даде сила по-сръчно и чука да въртят!