Бежанката (едва подкрепя баща си да се изкачи и го оставя. Спряна за миг сред пътя). Ами мама? — Детето! Де ми е детето? — Те го оставиха в колата! (Разплакана, пак хуква назад.)
Бежанецът (без да се избръща, изнемощял, едва пристъпва до пътя). Върви го търси. Мене вече нищо не ми тряба.
Дядо Милко (като се втурва към бежанеца). Дядо Благое, ти ли си! Какво има?
Бежанецът (без да се отбива от пътя). Ще го видите подир малко и вий.
Майстор Брайно. И до Добри дял стигнаха ли кърджалиите?
Бежанецът. Ний смятахме, че ще ни отминат този път, ама на… Връхлетяха изведнъж: аз рекох, стар съм, да ме оставят! Ама дъщеря ми се разплака. Само да се моря нагоре по рътлината.
Георги. То като са запалили вече Добри дял…
Стойко. Ний защо стоим още? Сами ли да ги чакаме тука?
Христо. Е, бягай де! Ей ти Балкана.
Втори момък. Ний докато се намъдруваме, ще ни връхлетят зер!
Бежанецът (като поема пак пътя си, уморен, нагоре). Ще ви връхлетят. Балталията, като обрал Харлаковци, поел с бюлюците през Балкана, ама Убий-булката и вашия Коняр се отделили насам — да си видели сметките с нас и с вас. — Наши чада, наши братя, тръгнали бащините си огнища да палят…
Христо (пресича го и се зовърта весело). Ама Конярът, нашия — и той с тия кърджалии ли е тръгнал?
Дядо Милко. Кой Коняр? Биляркина син ли?
Христо. Стари аркадаши сме ни и с него!
Майстор Брайно. Онзи от ръта!
Дядо Милко. Дето искаше лани да снеме подолката от коня, силом да се венчей с нея.
Стойко. Изметна се този пъси син.
Първи момък. Подир подолската сватба Христо не го припусна на седянка и той забягна.
Христо. Коняра вий ще оставите на мен!
Дядо Милко. Когато господ иска от корен да погуби един род, той го настървява един на друг, един другиго да не познават.
Иван. От кои неразбории турчина си вади силата! На кърджалии и еничери не се ли крепи цялото му царство.
Драган. То е божие изпитание! Аз ви казвам — божи пръст сам се показва в тези ежби и неразбории. Сега не можем да си срещнем приказката помежду си, скоро няма и да…
Христо. Аз съм докарвал Коняра веднъж на вяра и пак ще го докарам! Вий си гледайте работата. Само пред мене неговите не минават.
Драган (като маха с ръка, малко настрана). Думай каквото щеш! Те пак свойта знаят… Като че само с Коняра ще се разправят, като че тези ежби току-тъй… Когато едни забравят този, дето стои отгоре им — тъй е то. Вярата няма темел в сърцата им, те искат темел на земята да и закрепят.
Докато Драган свърши, няколко от момците се струпват пак нататък, към дъното на мегданя. Далеко зад една рътлина задимява, скоро димът се подига, тук-там блясват из него искри, пламъци и пожарът затъмнява Балкана.
Дядо Милко (не може да дочака да довърши Драган, обръща се към майстор Брайна, който току-що се повръща откъм дъното на мегданя) Какво, майсторе? Чакай! Какво е пък туй?
Майстор Брайно Добри дял гори! И ний още не можем да се наприказваме!
Първи момък (отдалеч вика). Дядо Милко, майсторе — елате! Вижте, дъжд от искри вали. Дим до небето!
Дядо Милко (зашеметен, застава безмълвно).
Христо. Тръгвайте! Нали с таквизи Балталията обръща царството на султана! — И ний ще го обърнем. Дръжте се, момчета! Докато е този Балкан — нашето село е закътано тука като орлово гнездо. — Коняр ли? Като орли ей сега ще кацнем над Глогинова могила и Голо бърдо — птичка няма да прехвръкне насам!
Дончо. Хайде — ще им кажем как се пали!…
Момците (нарамят пушките). Хайдете!
Христо. За бога ще се бием! И с бога напред!
Първи момък. Тъй. Не за грабеж като тях. Добре я рече.
Дядо Милко. За бога, момчета! И аз съм с вас! Видях, няма други път!
Михо Ножът вече опря до кокала!
Майстор Брайно Христо е зидар и юнак — той има сърце за всички! Вървете! Както е въртял чука досега, тъй и пушка ще дига. Вървете с него!
Първи момък. Христо главатар да бъде!
Трети момък. Христо! Той най-добре знае да се разправя с Коняра.
Момците. Той, той ще ни води!
Михо. Нека бъде Христо. Само вървете подир едного всички.