Рада Преча ли на някого, като съм тръгнала? — Какво се залавяш все с мене?
Драган. Аз ще се хвана веднъж, че няма да се пусна! Хубаво да помниш!
Георги. Тръгвай, уста Драгане — няма време за разправии сега.
Герги и Драган отминават.
Рада (като съглежда Донча). Ами този… Ти тука ли си?
Дончо. Очите ли ти вадя, като съм тука?
Рада Ти стой на завет! Да не се изгуби някак корена ти.
Дончо. Моя корен не ти е мезе в устата. Какво искаш от мене?
Рада Аз съм ги в душата. Зная те!
Дончо. И кавала си дадох на твоя изгорник. — Да върви там име и чест да печели.
Рада Защо мугодаде. Ти да си ги повел. Знам какво си останал да чакаш. Ама аз по него цял живот вдовица невенчана ще ходя, пак тебе няма да зема!
Дончо Между мене и тебе то се свърши! Не го приказвай вече.
Рада Ще приказвам; аз от никого нэ искам да знам!
Докато Дончо и Рада се разправят, дядо Милко изпраща зидарите, отива, разправя се нещо със струпаните над пътя моми и деца и когато се повръща към къщи, забелязва и двамата.
Дядо Милко (като се приближава до Рада). Тебе, момиче, какво ти казах аз снощи на чучура? Забрави ли? Де си дигнала тази китка? Какво викаш тука?
Рада Исках да я дам на Христа, докато дода, той заминал.
Дядо Милко. Ами какво си се спряла да се караш с Донча.
Рада Мене уста Драган ме спря. — Всички Дончова страна навред държите.
Дядо Милко. Я гледай, я! Гледа ме в очите и не мигва! Че твоя работа ли е то?
Рада Защо ще мигам?
Дядо Милко. Момиче, ни годено, ни венчано тръгнало току-тъй подир един момък из село да тича и да се кара за него.
Рада Тъй, да бях си дала китката на Донча, нямаше — ама нали подир сирака тичам…
Дядо Милко (строго я пресича). Ти не бива подир никого да тичащ! Няма все за тебе свади да разправям.
Рада Едни, защото са сираци, проваждате ги там да ги изтребят; други, нали са богати, закриляте ги! Че ви се зловиди и китка кога тичам да му дам.
Дядо Милко. Ти да си дигаш китката и да си вървиш! Я гледай, дебела глава. Отворила уста, ще ме удави в приказки.
Рада навежда глава просълзена и си отминава.
Дядо Милко (към Донча). Ти пък, Дончо, защо остана от другите? Да дигате пък крамоли. Не стигаше ли снощната?
Дончо. Никому нищо не викам, дядо Милко. Да ме оставят на мира! Аз си познах мойта!
Дядо Милко. Хъм! Хем и ти си уж зидар!
Дончо. Зидар съм. И ти дип добре ме знаеш! Аз с чука не съм тръгнал като други да си изкарвам хляба.
Дядо Милко. Ама за една мома забравихте и род, и господ!
Дончо. Аз не мога да превия врат под негова команда! Той ми почерни света. Нямам аз мира от него и в бащината си къща. Знаеш ли ти? — А карате ме и подир него да вървя!
Дядо Милко. За негова изгода ли? За него ли ще се биеш? — Няма мое-твое тук. Всички сме за род и вяра. Кой с каквото може!
Дончо (цял треперещ от вълнение). Дядо Милко! — Не се отлъчвам от вярата си! Тук с всички наред два пъти от земя издигам черквата и ако ще би на, ще легна жив да ме вградят в нея, душата ми темел да стане! Само не радее тук един Христо за род и вяра! Майстора му дава преднина, дружината ме остави — главатар него зе! Отхвърлиха ме и тези, с които съм другарувал, отхвърлят ме и тези, с които работя, идещ и ти върху мене — няма никъде място за мене в този свят!
Дядо Милко (гневно гледа Донча). Излез тогава отвън света. Сбери дружина, че ела и ти като Коняра тука да ни трепеш! Аз барим вече навикнах на тази — онзи за подолката, ти за хаджи Славовата — вървете, на едно огнище тука пепел да не остане!
Дончо (дръпва се, силно обиден). Равниш ме с Коняра?
Дядо Милко (още по-гневно). Които самичък не може да си намери място, подритва го всеки, докато го изритат отвън света! Върви с момците, върви със зидарите, под черквата иди легни — поврага върви, стига все тебе съм гледал да се пречиш юва из село! (Завива бързо в къщи.)
Дончо остава самичък втрещен на сборището.
Действие трето
Трети ден, сутринта. Слънцето бързо се подйема над хълма, по който се дигат къщите на селото. Около черквата — на която остава само покрива още да се изкара — са разхвърляни пясък, камъни, вар. Върху скелята на един прът са накачени платна, кърпи и пр. — дарове за зидарите. Черквата е съградена наполовина в земята. Зад нея нататък край харманите и градините криволи тесен път. Отдругата страна на черквата пак се вие път откъм чучура насам. Край черквата и по скелята работят припряно зидарите.