Действие четвърто
След няколко деня, вечерня на задушница. Черквата е съвсем изкарана, наоколо всичко разчистено. Нататък в дъното на черковния двор се мярка рохката пръст на два нови гроба, върху които мъждеят кандила. Вечерният здрач прибулва селото по хълма.
Пред отворените черковни врати стои попът, сгърнал ръце, и клисарят — и двамата след малко влазят в черква. Първа се показва една стара жена с ручка и шишенце вино. Тя прикадява над гробовете, полива ги с вино и влазя в черква. Двама селяни със старейшина се показват откъм село. Дядо Милко, малко посърнал, косата му поселяла и вече захванал да се подпира на тоягата си.
Дядо Милко (с видимо усилие да не падне в общото униние; щом се показва отгоре, стъписва се и пак бавно тръгва към черква). Я, виж! Един човек се немярва в черковния двор!
По-младият селянин. Само Деяновата майка. Дошла да прикади на сина си на гроба — и влезе в черква.
Дядо Милко. Пък откога е клепало клепалото! Сякаш всички чакат да тръгна да ги калесвам.
По-старият селянин. Не им тегли сърце насам.
Дядо Милко. Докато ги докарам в слога да я изкараме, побелях. В четирисет дена с четирисет години се състарих. За освещението едвам събрах тогоз-оногоз — да има колкото владиката пред кого да служи. Сега зидарите се кумят на една страна, момците на друга — по тях сякаш слана е попарила цялото село. (Дига глава и показва към чучура.) Там какво са се сбрали, до върбите.
По-младият селянин. Момците. — Кой ги знай.
Дядо Милко. Я иди ги повикай. — Казах и на майстора, и на уста Драгана да доведат всички зидари.
По-младият селянин отива, старейшина и другият селянин се спират малко пред черквата.
Дядо Милко. На какво прилича туй? Уж всеки тръгнал към черква, пък се потрива. И като се срещнат двама, стъписват се настрана и шушукат.
По-старият селянин. (замислен, въздиша). Шушукат и един други не смеят да се погледнат в очите.
Дядо Милко. Всеки се дърпа настрана. Като че до вчера не е чакал заедно с тебе и той — да се издигне този кръст над черквата.
Откъм село от време на време иде някой старец или жена и влиза в черква. Две средня пора жени като че не се решават да влязат, погледват ту към черквата, ту към дяда Милка.
Едната жена. Дядо Милко, да влезнем ли?
Дядо Милко (като се извръща учудено). Да влезете ли! Че туй какво е! Защо няма да влезете?
Другата жена. Ами като гледаме и ти ги, дядо Димо сте се спрели пред вратата, рекохме…
Дядо Милко. Тук е дом божи — всеки може в него да търси за душата си подслона. Няма какво да питате и да се спирате.
И двете жени влязват в черква.
По-старият селянин. Като гледат как гузно всеки иде, и тях ги е страх.
Късо мълчание. По пътя се показва нестройната дружина на момците, с по-младия селянин. Четвъртият момък куца с тояга.
Дядо Милко. Какво се клати тъй и вашата дружина като гемия без хава?
Третият момък. Тъй си е тя нашата, българската, дядо Милко. Да се доберем до нещо — през огън и вода ще минем. Като се доберем, скръстим ръце: олеле, що сторихме? — Цял живот, да има колай българина на брата си да земе душата — кога да умира, като наведе глава, сякаш го притискат греховете на цял свят!
Четвърти момък. Аз туй казвам: който им грехове, нека мисли за тях. Не ми трябат мене чужди грехове. Аз едни крака имах, оставих ги там за черква и дигнах кокили. Сега бог да прости и вечна памят за другарите си ще кажа в нея и туйто.
Дядо Милко. Умрелите да поменем, живите — да се видим и да се укрепим в нея. Защо не вървите?
Втори момък. Ний възчаквахме Христа. Проводихме да дойде и той. Да се не дели дружината.
Дядо Милко. Аз казах и на уста Драгана да го доведе. Билото било. Тук в черква ще се примирим и забравим ежби.
Първи момък Няма да дойде Христо и ний да го викаме, и уста Драган. Той е казал веднъж…
Дядо Милко. Защо няма да дойде?
Втори момък (гузно). Не знам…