Първи момък. Не ще. Откак се е върнал, с никого не рачи да се среща. Вчера отидох у лелини му, закачих го. Да не сляза, вика, надолу към черквата! Оставете ме!
Дядо Милко. Като не ще — за един човек ли ще оставим да пустее черквата Елате вий…
Втори момък. Той главатар ни е бил: как ще влезем тука, помен да служим без него?
Дядо Милко Ами като се тегли настрана и той като майстор Брайна — за него ли черквата ще оставите?
По-старият селянин. Ех, момчета, само Христо ли, само майстора ли… Колко главатари, полагали всичко за едно дело, теглили са се настрана — отдалеч да гледат на него.
Втори момък. Христа ний не можем да оставим. Без него тази черква пак със земята равна щеше да стане.
Дядо Милко Христо, майстор Брайно — който ще да е. Клепалото клепе с един език за всички. Всякого вика. Тук е черква. Който ще — за чест да доде в нея да се изправи; който пък жалба има, нека я в нея изплаче. Като се съберем вътре, има на какво да се порадваме, какво да спомним, да се утешим. Тя не е издигната само за бабички или де да има старите плешив лоб да склонят.
По-старият селянин. Ама, виж, и старци, и бабички — и те не идат.
Дядо Милко Ба, няма да оставя аз тъй! И ние ще влезем — ей и зидарите идат отгоре. Когато сме пристойвали за тази черква, нагоре-надолу сме тичали, туй ни е било в ума — да я издигнем и тя да сбере всички, в един дух и една вяра.
Тръгва излеко, след него и другите влизат в черква. Отгоре се задават зидарите, празнично облечени, и отдалеч се чуват разговорите им.
Иван. Не мога да вляза там!
Майстор Брайно. Върви на ред. Иска ни дядо Милко в черква — ще отидем веднъж, пак…
Драган Ама ний издигнахме тази черква! Бива ли ний да се дърпаме от нея? И да има за какво бари. Стойко голям грях си вързахме на душата с нея — голям грях.
Драган. Какъв грях?
Георги. А бе остави го. Бъбри и той — като пиян днес.
Стойко. Кам да можах да се напия! — Като рече дядо Милко да ни дава пая, макар че викахте да го не земаме, аз го зех. Една бъчва с ракия, казах на жената, ще купя, да пия, до като ми олекне! Седнах в зимника — изгоря ми гърлото от пиене — ама пак туй на сърце не се стопи. Ритнах бъчвата и вече не ми се туря капка в уста!
Герги Ех, то тебе… Ами Иван? По-напред той най-много се запъва, сега пък се дърпа — Че какво има? Така зид градихме не какъв да е. Жените си бяхме обрек ли.
Михо. Ама не вградихме наша жена!
Иван. Едно момиче излъгано, погнало се да дири изгорника си. — Дончо се боричкаше с нея, пък уста Драган го дърпа, и вий…
Георги. Че нали оброк бяхме дали! Ако не бете Рада, твойта жена щеше да отиде!
Иван. Защо беше този оброк, защо беше всичко туй!
Драган. Защо!
Георги. Да закрепим темеля.
Михо. Закрепихме го с жива душа…
Георги. Тебе не откъснаха ли жива дъщеря от сърцето, да я влачат гивендия по света? Рада барим тука за свято място сме я дали.
Михо. Само един господ знай моята — и жалбата на майка и — за Цвята. Ама нашето пак друго.
Георги. Защо, че още жива ли е?
Михо. За мойта къща отколе умряла. — Нея силом ми я изскубнаха от ръце. — Орис! Пък Рада…
Иван. Недей се боя да доизкараш. Кажи! — Ний сами я откъснахме от младостта и, та я вградихме там!
Георги. Ами инак кръста можехме ли издигна!
Майстор Брайно (въздиша дълбоко и клати наведен глава). Инак, инак аз смятах да го издигна…
Драган. Защо хвърли тогази сам чука?
Майстор Брайно. Хвърлих го. Тъй както ний градяхме тази черква, по-добре да я нямаше!
Драган. А, пък мене ми беше да я изкарам. То тъй всеки знай: или ще я издигна, както си аз искам, или… Какво се е мене щяло и ревняло, подире, като оставя черквата, да седна да разправям — нито някой ще ме слуша, нито аз имам време. Как-как, колко ми ръка стига, най-подир и грях за нея да се вържа на душата — нали аз ще я оставя на другите!
Майстор Брайно. Грях на душа — камък вързан на врата. И тебе ще потопи, и всичко подире ти ще повлече в провала… Нахалост жертва! — Исках аз да прихвана Рада и себе си да погреба в тая черква, ама не би…
Драган. (дига рамена). Аз тъй смятах… С чук в ръка побелях. Видях и познах — нищо не хваща темел на този свят, ако — който го гради, не откъсне сам сърцето си за него. Ако туй ми е греха — съдете ме!