Христо (пресича го и го смерва с очи). Ти пак със свата си ли тръгна?
Първи момък. Христо, аз за приказката си стоя насреща. Кога дигнем пушките да тръгнем подире ти, аз съм му казал: пусия срещу него ще зема.
Христо. Аз мойта с дружината на Арнаутина не ще да се меси.
Първи момък. Ама ний не се месим. Ти гледай — да се изкара веднъж само черквата!
Първа мома. Мари Радо, що беше и туй чудо! Село раздели, настърви момците помежду им — сега и на две черкви зидарите подзели да се делят за тебе?
Първи момък. А-а, една черква тук ще си бъде? Другите ни делби настрана. Нея няма да бутаме. — Да бяха послушали Христа, да дигнат един свод — по-хубава ставаше. Ама пак ще се дигне една черква: стягайте се, булки, да ви венчаваме!
Трета мома. То се знай — вий със свата си първи под венчило ще отидете.
Първи момък (клатейки утвърдително глава). У-у! Ще отида. Не съм турчин я?! Всички ще отидем.
Христо (като го тупва по рамото). Дръж се! Една мома ли ще оставищ да дигне глава над тебе.
Първи момък (задушевно). Остави ги бе, Христо. То на нашите моми само да се присмиват е дадено. Белки друго! Земни една такваз, ако искаш да ти наложи калпака.
Край върбалака, по пътя се показват двама момци; единът дяла с ножче.
Втори момък (като се приближава до чучура и продължава да дяла). Какво я разправяте бе? Хем сякаш на едро я карате.
Христо. Подолци били очукани! И не рачат ни вече. Къде ще се дяваме, не знам.
Рада Че защо ни сте?
Четвърта мома. Ами! — Малко ли са за вас подолки. Дошли сте тука само момците ни да дразните. Ей ги и те, като са се зарекли — никои не пристъпва насам.
Рада. Я, хайде — мръкна! Тези приказки до утре не се свършват.
Втори момък. Почакай де, Радо. Къде бързаш? Ако ти си дала на Христа китка, всички не са се видели още! (Като изглежда момите.) Или ви е срам да стоите с пълни котли? — И за него си има колай: излейте ги, че наново!
Втора мома (разсмяно). Брей! Ума ни ще изпитва!
Иван (се провиква далеч откъм черква). Ей, Христо ти се забави! Ами вода?
Христо (като дига котела и бързо завива зад чучура към черква). Ей ме ида! (Към момците.) Пък вий дръжте се, момчета! Защо сме подолци — тук един горняник да не оставите!
Трета мома. Тези заръки все за тебе ли са, Радо?
Втори момък. Чувате ли! — Не могат вашите с нас излезе на глава.
Рада Ами!
Зад чучура се показва четвърти момък — окалян, опръскан, носи в ръка алабаш.
Втори момък. Е, какво стана бе, свате?
Трети момък. У, какво се оцапал. Сякаш в локва се търкалял!
Всички го гледат и се смеят.
Четвърта мома. Я! Тъй ли се иде при моми на извора бре, куме!
Втора мома. Яли, Дена! Тя няма да те хареса, няма да ти даде китката си.
Четвърти момък (като се приближава до чучура и си мие ръцете). Ако ще бе. Чева съм го искал!
Първи момък. Хем и пояса ти беше нов. Т-ю-ю, какво си го нацапал!
Четвърти момък. Нали отидох на бостаня, пусто — рекох да извадя един алабаш. Нямах нож, нагънах с ръце, че като се превърнах — чак долу във вадата!
Трети момък. Ех-ех! Туй са те Дончовата дружина, подолци дето ще плашат!
Четвърти момък. Кой, ний ли! Хъм, опитайте се!
Втори момък. И моми ще варди…
Четвърти момък. Ний сме рекли: тази зима — подолец на наши седенки няма да пуснем!
Откъм село се показва с кобилица на рамо пета мома, иде сама.
Първа мома (отдалеч още към петата). Що идеш сега мари?
Пета мома. Ами… Като ме е страх сама. Тати се върна напред — кърджалии запалили Харлаковци!
Трети момък (поджегнат). Харлаковци ли, каза?
Всички се споглеждат слисани.
Рада (плахо). Те ще додат и тук!
Втора мома. Дошли вече до Харлаковци…
Първи момък. Пак черквата отиде!
Пета мома. Тати тръгна за пазаря, срещнал го един чобанин от Харлаковци, казал му да се връща. Без малко щял да си остави биволите насред пътя.