Трета мома. Поразил ги господ! Още на Цвятасвякова Михова не сме сторили четирисет.
Четвърта мома. Я тръгвайте, а то. — Слънцето залезе. Мен ме е страх.
Всички моми нарамват кобилици и една след друга тръгват къмсело.
Пета мома. Почакайте ме малко да си налея мари. Как ще си отида сама!
Първа мома (като я повъзчаква). Ха по-скоро де!
Остават момците, малко замислени.
Трети момък. Пак бюлюците на Еменаа. Дето все наши ги водят. Плячкосали са всичко надолу, сега се повръщат през Балкана в Румъня да зимуват.
Първи момък. Пък един път нали дохождаха! Цялото село обраха, отвлякоха най-хубавата мома. Какво още?
Трети момък. Вади им черквата очите и мъст искат да си вадят. Нашите са главатари на всички бюлюци на Еменаа!
Втори момък. Пишман Кишиша, дето харлаковчени оназ година с колове го изпъдиха от къщата на вдовицата — сега, плюл си на името, тръгнал с кърджалиите да си изкара яда на селото.
Трети момък. Пишман Кишиша от Харлаковци, от Добри дял Иван Убий-булката: всичко вън света тръгнало подир Еменаа да трепе и плени…
Четвърти момък. Майке; от цяло пригоре всеки, който е изгубил род и вяра — кривнал врат с тях!
Втори момък. Нали дядо Градньо, дето не можа да избяга, разправяше: всякакви били в бюлюка. Турци и българи! Пишман Кишиша му викал: много хубави моми има по нас — на връщане пак ще се отбият на гости.
Трети момък. Тези неканени гости няма да видят как ще си отидат този път!
Първи момък. Ами! На едни като Пишман Кишиша и Убий-булката да не можем да излезем насреща!
Четвърти момък (като ги пресича). Я, чакайте! Какво е пак?
Зад върбалака се зачуват гласовете на изплашените моми, които след малко се повръщат с кобилиците си пак на чучура.
Първа мома. Мари изплисках си котлите!
Втора мома. Чакай, ще ме бутнете!
Четвърта мома. Ох, божичко — обърна ми се сърцето!
Четвърти момък (отдалеч още). Какво е мари? Защо се връщате?
Рада Турци идат!
Втора мома. Сеймени!
Първа мома. Субашата със сеймени!
Четвърта мома. Тъкмо възвивахме нагоре — и те на конете… Щях да си оставя котлите от страх!
Първи момък. Като вълци. От една страна кърджалии, от друга — турци. Ха сега! С кои по-напред!
Трети момък. Оттука, момичета. Не се плашете. Възвийте зад черквата, нагоре по баиря.
Пета мома. Мене ме е страх да си ида!
Втори момък. Че има още три дена — този какво е подранил тъй?
Четвърти момък. А бе дошъл само момите да плаши из село.
Трета мома. Ний не смейме сами!
Четвърти момък. Хайде, и ний идем след вас. Отсам!
Момите завиват из друг път край черквата Момците остават.
Трети момък. Чакайте. По-напред при зидарите. — Ще му кажем на субаша — за четирсет дена искат да изкараме черквата, добре — за четирсет! Да отбият кърджалиите. Нали са царски хора, ний сме рая!
Втори момък. Той самичък ги е проводил, урукът! Да ни притиснат едни отсам — други оттатък, да не можем да кръкнем! Субаши и онбаша са ортаци на Еменаа, всички с него грабежа делят!
Четвърти момък. Ще му кажем, ами — ба, ще го гледаме! Защо е помъкнал подире си цял бюлюк сеймени?
Трети момък. Немой ли да ги спре той, ний не сме с вързани ръце! Тука дядо Дончо Арнаудов по цели години не ги е оставял да съберат даването.
Втори момък. И ний вече няма да ги дирим! Туй царство ли е, какво е!
Четвърти момък. Ако е умрял дядо Дончо, внукът му е жив — и него Дончо викат, и кавала му с теляните куршуми си е още у Дончови. С него той от Глогинкова могила на Голо бърдо куршум на нож е разсичал!
Първи момък (като протяга ръка към четвъртия). Тъй, свате. Дай си ръката! Досега все за моми сегонехме, сега и Дончовата, и Христовата дружина наедно тях ще браним!
Трети момък. Хайде при зидарите!
Втори момък. Хайде — ще браним!
Четвърти момък. И черквата! Хайде!
Всички шумно завиват зад чучура, към черквата
Действие второ